1 П ази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

2 Н е прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

4 К огато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

5 П о-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

7 З ащото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

8 А ко видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

9 П ри това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

10 К ойто обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

11 К огато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

12 С ънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 И ма тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 К акто е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

16 О ще и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

19 И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.