1 К ъде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе?

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.

3 А з принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. Пета песен (6: 4-8: 4) В очакване

4 Х убава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена.

5 О твърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад;

6 з ъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

7 Ч елото ти под булото е като част от нар.

8 И ма шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки,

9 н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ! Да! Цариците и наложниците - и те я похвалиха.

10 К оя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?

11 С лязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете.

12 Б ез да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ.

13 В ърни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!