1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

2 И , ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.

3 А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.

4 Т огава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

5 и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.

6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

7 Н о баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

8 А ко кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

9 Т ака Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.

10 И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.

11 И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.

12 Т ой каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.

13 А з съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.

14 Р ахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

15 Н е ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

16 З ащото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал.

17 Т огава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.

18 И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

19 А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

20 И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.

21 П обегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат и се отправи към хълмистата страна на Галаад. Лаван преследва Яков

22 А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.

23 Т огава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни и го стигна на Галаадската поляна.

24 Н о Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.

25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад. Съюзът между Яков и Лаван

26 Л аван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?

27 З ащо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

28 н ито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.

29 Р ъката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.

30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?

31 А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.

32 В когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).

33 И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.

35 И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

36 Т огава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?

37 К ато претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

38 Д вадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.

39 Р азкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.

40 Е то как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

41 Д вадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

42 А ко не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.

43 А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?

44 Н о сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

45 Т огава Яков взе камък и го изправи за стълб.

46 Я ков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

47 Л аван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад.

48 И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад

49 и Масфа, защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

50 А ко се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

51 Л аван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

52 т ази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.

53 Б ог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.

54 Т огава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

55 Н а сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.