1 И зявеното за Моав пророчество: Понеже Ар моавски бе разорен през нощ и загина, понеже Кир моавски бе разорен през нощ и загина,

2 з атова той излезе на високите места във Ваит и в Девон, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната.

3 В улиците си те се опасват с вретища; по покривите на къщите си и по площадите си всички те ридаят, потънали в плач.

4 И Есевон се вайка, и Елеала; гласът им се чува чак до Яса; затова въоръжените моавски мъже ридаят; душата на всеки от тях трепери вътре в него.

5 С ърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; защото с плач излизат през възвишението на Луит, защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си.

6 З ащото водите на Нимрим пресъхнаха; защото тревата изсъхна, моравата изчезна, няма нищо зелено.

7 З атова изобилието, което събраха, и онова, което скътаха, ще занесат в долината на върбите.

8 З ащото воплите стигнаха до всички предели на Моав, риданието му - в Еглаим, и риданието му във Вир-елим.

9 З ащото водите на Димон се пълнят с кръв, понеже ще докарам още злини върху Димон, лъвове - върху оцелелите от Моав и върху останалите от онази земя.