1 ( По слав. 108.) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, моя хвала;

2 з ащото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език;

3 о биколиха ме също така с думи на омраза и воюват против мене без причина.

4 З а отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз съм все на молитва.

5 И ми въздадоха зло за добро и омраза за любовта ми.

6 Г осподи, постави нечестив човек над него и противник нека стои отдясно му.

7 К огато се съди, нека излезе виновен и молитвата му нека стане грях.

8 Д ните му нека бъдат малко; друг нека вземе чина му.

9 Д ецата му нека бъдат сираци и жена му вдовица,

10 д ецата му нека се скитат винаги и станат просяци, и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб.

11 Л ихварят нека впримчи целия му имот и чужденци нека разграбят труда му.

12 Д а няма кой да покаже милост към него, нито кой да пожали сирачетата му.

13 В нуците му нека бъдат унищожени, в бъдещото поколение нека се изличи името им.

14 Н ека се помни пред Господа беззаконието на бащите му и грехът на майка му нека не се изтрие;

15 н ека бъдат винаги пред Господа, за да заличи помена им от земята,

16 з ащото той си науми да показва милост, а преследваше сиромаха и бедния човек и хората със съкрушени сърца, за да ги умъртви.

17 Д а! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна; не му беше драго да благославя и благословението се отдалечи от него.

18 Д а! Той обичаше проклятието като своя дреха; и то влезе като вода във вътрешностите му и като масло в косите му.

19 Н ека му стане като дрехата, в която се увива, и като пояса, с който постоянно се опасва.

20 Т ова нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа и на онези, които говорят зло против душата ми.

21 А Ти, Йехова, Господи, застъпвай се за мене заради името Си; понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 з ащото съм сиромах и беден и сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 П реминал съм като удължена сянка по слънчев часовник; изхвърлен съм като скакалец.

24 К оленете ми се клатят от пост; и снагата ми губи тлъстината си.

25 И аз им станах за укор; като ме гледат, кимат с глава.

26 П омогни ми, Господи, Боже мой, избави ме според милостта Си,

27 з а да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти си сторил това, Господи.

28 Т е нека кълнат, а Ти благославяй; когато станат, те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 Н ека се облекат противниците ми с позор и нека се покрият със срама си като с дреха.

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля;

31 з ащото Той стои отдясно на бедния, за да го избавя от онези, които съдят душата му.