1 Т огава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

2 З ащото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

3 р ъката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

4 И Господ ще постави преграда между Израелевия и египетския добитък; от целия добитък на израелтяните нищо няма да умре.

5 И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

6 Н а другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израелтяните нищо не умря.

7 Ф араонат прати да видят и, ето, от добитъка на израелтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

8 Т огава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

9 и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.

10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

11 А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

12 Н о Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.

13 С лед това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

14 З ащото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 П онеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

16 Н о Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 О ще ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

18 Е то, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

19 И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

20 И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

21 а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.

22 Т огава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.

23 М оисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.

24 Т ака имаше град и огън, размесен с града - град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.

25 В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето - и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

26 С амо в Гесенската земя, където бяха израелтяните, не удари град.

27 Т огава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

28 П омолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

29 А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.

30 О баче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.

31 ( Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

32 н о пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

33 И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 Н о след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

35 С ърцето на фараона се закорави и той не пусна израелтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.