1 И голямо знамение се яви на небето - жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ и на главата ѝ венец от дванадесет звезди.

2 Т я беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

3 И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони.

4 А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, щом роди.

5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

6 Т огава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

8 о баче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

9 И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

11 А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.

12 З атова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

13 С лед като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

14 И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея.

15 И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

16 Н о земята помогна на жената, защото земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си.

17 Т огава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството за Исус; и змеят застана на морския пясък.