1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа.
3 Т огава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте;
4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.
6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. Тайната вечеря
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне.
8 И сус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.
9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?
10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,
11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
13 С лед като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;
16 з ащото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство.
17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;
18 з ащото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.
20 Т ака взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 Н о, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 З ащото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава!
23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. Спорът за първенство сред учениците
24 С тана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям.
25 А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
26 Н о вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия и който началства - като онзи, който слугува.
27 З ащото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.
28 А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.
29 З атова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас,
30 д а ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израелеви племена. Предсказанието за отричането на Петър
31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32 н о Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 П етър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.
34 А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. Подготовката на учениците за идващите събития
35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо.
36 И им каза: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;
37 з ащото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: "И към беззаконници бе причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. Исус Христос в Гетсиманската градина
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.
40 С лед като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:
42 О тче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.
43 И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.
44 И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:
46 З ащо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Залавянето на Исус Христос
47 Д окато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.
48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.
51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?
53 К огато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. Отричането на ап. Петър
54 И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.
55 И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.
57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.
58 С лед малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм.
59 И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.
60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.
61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
62 И излезе вън и плака горко. Обругаването на Исус Христос
63 А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха,
64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?
65 И много други хули изговориха против Него. Исус Христос пред Синедриона
66 С лед като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха:
67 А ко Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.
69 Н о отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм.
71 А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.