1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.

2 З ащото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.

3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.

4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.

5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.

6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.

7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива.

9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

10 З ащото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.

12 З атова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

13 В сички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.

14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

15 и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат.

16 Н о на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,

18 о нзи, за когото беше казано: "По Исаак ще се наименува твоето потомство",

19 к ато разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.

20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав - даже за бъдещите неща.

21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.

22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израелтяните и даде поръчка за костите си.

23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед.

24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

26 к ато разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.

27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като човек, който вижда Невидимия.

28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.

29 С вяра израелтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха.

30 Ч рез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях.

31 С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.

32 И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,

33 к оито с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,

34 у гасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

35 Ж ени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

36 Д руги пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници;

37 с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;

38 т е, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

39 Н о всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

40 д а не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.