1 ( По слав. 145.) Алилуя! Хвали Господа, душо моя.

2 Щ е хваля Господа, докато съм жив, ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам.

3 Н е уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ.

4 И злезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му.

5 Б лажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е в Господа, неговия Бог,

6 К ойто направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях - Който пази вярност до века;

7 К ойто извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

8 Г оспод отваря очите на слепите; Господ изправя прегърбените; Господ обича праведните,

9 Г оспод пази чужденците; поддържа сирачето и вдовицата; а пътя на нечестивите преобръща.

10 Г оспод ще царува довека, твоят Бог, Сионе, от род в род. Алилуя!