1 А з съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

3 Н авярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 З астари плътта и кожата ми; строши костите ми.

5 И здигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

6 С ложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 О бгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 С тана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 О тби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12 О пъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13 з аби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

14 С танах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.

15 Н асити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16 П ри това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19 П омни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда:

22 ч е по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.

23 Т е се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

24 Г оспод е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25 Б лаг е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 Н ека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 З ащото Господ не отхвърля довека.

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 З ащото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

34 Д а се тъпчат с крака всичките затворници на света,

35 д а се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36 д а се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

38 О т устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

39 З ащо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.

41 Н ека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 П окрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 Н аправил си ни като помия и смет сред племената.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 С трахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

50 д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

52 О нези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 О тнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

54 В оди стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

57 п риближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

58 З астъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 д умите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

63 В иж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 щ е ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.