1 А з съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

I am the man that hath seen affliction by the rod of his wrath.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

He hath led me and caused me to walk in darkness, and not in light.

3 Н авярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

Surely against me he turneth his hand again and again all the day.

4 З астари плътта и кожата ми; строши костите ми.

My flesh and my skin hath he made old; he hath broken my bones.

5 И здигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

He hath builded against me, and compassed me with gall and travail.

6 С ложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

He hath made me to dwell in dark places, as those that have been long dead.

7 О бгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

He hath walled me about, that I cannot go forth; he hath made my chain heavy.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

Yea, when I cry, and call for help, he shutteth out my prayer.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

He hath walled up my ways with hewn stone; he hath made my paths crooked.

10 С тана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

He is unto me as a bear lying in wait, as a lion in secret places.

11 О тби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

He hath turned aside my ways, and pulled me in pieces; he hath made me desolate.

12 О пъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

He hath bent his bow, and set me as a mark for the arrow.

13 з аби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

He hath caused the shafts of his quiver to enter into my reins.

14 С танах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.

I am become a derision to all my people, and their song all the day.

15 Н асити ме с горчивини; опи ме с пелин.

He hath filled me with bitterness, he hath sated me with wormwood.

16 П ри това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

He hath also broken my teeth with gravel stones; he hath covered me with ashes.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

And thou hast removed my soul far off from peace; I forgat prosperity.

18 И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

And I said, My strength is perished, and mine expectation from Jehovah.

19 П омни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

Remember mine affliction and my misery, the wormwood and the gall.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

My soul hath them still in remembrance, and is bowed down within me.

21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда:

This I recall to my mind; therefore have I hope.

22 ч е по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.

It is of Jehovah's lovingkindnesses that we are not consumed, because his compassions fail not.

23 Т е се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

They are new every morning; great is thy faithfulness.

24 Г оспод е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

Jehovah is my portion, saith my soul; therefore will I hope in him.

25 Б лаг е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Jehovah is good unto them that wait for him, to the soul that seeketh him.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of Jehovah.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

It is good for a man that he bear the yoke in his youth.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

Let him sit alone and keep silence, because he hath laid it upon him.

29 Н ека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

Let him put his mouth in the dust, if so be there may be hope.

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

Let him give his cheek to him that smiteth him; let him be filled full with reproach.

31 З ащото Господ не отхвърля довека.

For the Lord will not cast off for ever.

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

For though he cause grief, yet will he have compassion according to the multitude of his lovingkindnesses.

33 З ащото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

For he doth not afflict willingly, nor grieve the children of men.

34 Д а се тъпчат с крака всичките затворници на света,

To crush under foot all the prisoners of the earth,

35 д а се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

To turn aside the right of a man before the face of the Most High,

36 д а се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.

To subvert a man in his cause, the Lord approveth not.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

Who is he that saith, and it cometh to pass, when the Lord commandeth it not?

38 О т устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

Out of the mouth of the Most High cometh there not evil and good?

39 З ащо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

Wherefore doth a living man complain, a man for the punishment of his sins?

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.

Let us search and try our ways, and turn again to Jehovah.

41 Н ека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

Let us lift up our heart with our hands unto God in the heavens.

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

We have transgressed and have rebelled; thou hast not pardoned.

43 П окрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

Thou hast covered with anger and pursued us; thou hast slain, thou hast not pitied.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

Thou hast covered thyself with a cloud, so that no prayer can pass through.

45 Н аправил си ни като помия и смет сред племената.

Thou hast made us an off-scouring and refuse in the midst of the peoples.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

All our enemies have opened their mouth wide against us.

47 С трахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

Fear and the pit are come upon us, devastation and destruction.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

Mine eye runneth down with streams of water, for the destruction of the daughter of my people.

49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

Mine eye poureth down, and ceaseth not, without any intermission,

50 д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

Till Jehovah look down, and behold from heaven.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

Mine eye affecteth my soul, because of all the daughters of my city.

52 О нези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

They have chased me sore like a bird, they that are mine enemies without cause.

53 О тнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

They have cut off my life in the dungeon, and have cast a stone upon me.

54 В оди стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

Waters flowed over my head; I said, I am cut off.

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

I called upon thy name, O Jehovah, out of the lowest dungeon.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

Thou heardest my voice; hide not thine ear at my breathing, at my cry.

57 п риближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

Thou drewest near in the day that I called upon thee; thou saidst, Fear not.

58 З астъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

O Lord, thou hast pleaded the causes of my soul; thou hast redeemed my life.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

O Jehovah, thou hast seen my wrong; judge thou my cause.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

Thou hast seen all their vengeance and all their devices against me.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

Thou hast heard their reproach, O Jehovah, and all their devices against me,

62 д умите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

The lips of those that rose up against me, and their device against me all the day.

63 В иж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

Behold thou their sitting down, and their rising up; I am their song.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

Thou wilt render unto them a recompense, O Jehovah, according to the work of their hands.

65 щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

Thou wilt give them hardness of heart, thy curse unto them.

66 щ е ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

Thou wilt pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of Jehovah.