1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

After this opened Job his mouth, and cursed his day.

2 Й ов проговори:

And Job answered and said:

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

Let the day perish wherein I was born, And the night which said, There is a man-child conceived.

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Let that day be darkness; Let not God from above seek for it, Neither let the light shine upon it.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

Let darkness and the shadow of death claim it for their own; Let a cloud dwell upon it; Let all that maketh black the day terrify it.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

As for that night, let thick darkness seize upon it: Let it not rejoice among the days of the year; Let it not come into the number of the months.

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

Lo, let that night be barren; Let no joyful voice come therein.

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

Let them curse it that curse the day, Who are ready to rouse up leviathan.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

Let the stars of the twilight thereof be dark: Let it look for light, but have none; Neither let it behold the eyelids of the morning:

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

Because it shut not up the doors of my mother's womb, Nor hid trouble from mine eyes.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

Why died I not from the womb? Why did I not give up the ghost when my mother bare me?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

Why did the knees receive me? Or why the breast, that I should suck?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

For now should I have lain down and been quiet; I should have slept; then had I been at rest,

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

With kings and counsellors of the earth, Who built up waste places for themselves;

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

Or with princes that had gold, Who filled their houses with silver:

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

Or as a hidden untimely birth I had not been, As infants that never saw light.

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

There the wicked cease from troubling; And there the weary are at rest.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

There the prisoners are at ease together; They hear not the voice of the taskmaster.

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

The small and the great are there: And the servant is free from his master.

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

Wherefore is light given to him that is in misery, And life unto the bitter in soul;

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

Who long for death, but it cometh not, And dig for it more than for hid treasures;

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

Who rejoice exceedingly, And are glad, when they can find the grave?

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

Why is light given to a man whose way is hid, And whom God hath hedged in?

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

For my sighing cometh before I eat, And my groanings are poured out like water.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

For the thing which I fear cometh upon me, And that which I am afraid of cometh unto me.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

I am not at ease, neither am I quiet, neither have I rest; But trouble cometh.