1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

¶ After this Job opened his mouth and cursed his day.

2 Й ов проговори:

And Job spoke and said,

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

Let the day perish in which I was born and the night in which it was said, There is a man child conceived.

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Let that day be darkness; let not God regard it from above; neither let the light shine upon it.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

Let darkness and the shadow of death redeem it; let a cloud dwell upon it; let the blackness of the day terrify it.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

As for that night, let darkness seize upon it; let it not be joined unto the days of the year; let it not come into the number of the months.

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

O, let that night be solitary; let no song come therein!

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

Let them curse it that curse the day, who are ready to raise up their mourning.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

Let the stars of its dawn be darkened; they waited for light, but have none; neither let them see the dawning of the day;

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

because it did not shut up the doors of my mother’s womb nor hide the misery from my eyes.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

¶ Why did I not die from the womb? Why did I not give up the spirit when I came out of the belly?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

Why did the knees receive me? Of what use the breasts that I should suck?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

For now I should have lain still and been quiet; I should have slept; then I would have been at rest,

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

with the kings and the counsellors of the earth, who built desolate places for themselves;

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

or with princes that had gold, who filled their houses with silver.

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

Or, why was I not hidden as an untimely birth, as infants who never saw light?

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

There the wicked cease from troubling; and there the weary are at rest.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

There the prisoners rest together, they do not hear the voice of the oppressor.

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

The small and the great are there, and the slave is free from his master.

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

¶ Why is light given to him that is in misery, and life unto the bitter in soul;

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

who long for death, but it comes not; and search for it more than for hid treasures;

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

who rejoice exceedingly and are glad when they can find the grave;

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

to the man who does not know which way he goes and whom God has hedged in?

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

For my sighing comes before I eat, and my roarings are poured out like the waters.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

For the thing which I greatly feared is come upon me and that which I was afraid of is come unto me.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

I never had prosperity, nor did I secure myself, neither was I at rest; yet trouble came.