1 С лед утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

¶ And after the uproar was ceased, Paul called the disciples and embraced them and departed to go into Macedonia.

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

And when he had gone over those parts and had exhorted them with much word, he came into Greece

3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

and there abode three months. And when the Jews laid in wait for him, as he was about to sail into Syria, he took counsel to return through Macedonia.

4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците - Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия - Тихик и Трофим.

And there accompanied him into Asia Sopater of Berea; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe and Timothy; and of Asia, Tychicus and Trophimus.

5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

These going before tarried for us at Troas.

6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. Възкресяването на Евтих

And we sailed away from Philippi after the days of unleavened bread and came unto them to Troas in five days, where we abode seven days.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

¶ And the first of the sabbaths, when the disciples came together to break bread, Paul preached unto them, ready to depart the next day, and continued his word until midnight.

8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

And there were many lamps in the upper chamber, where they were gathered together.

9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.

And a certain young man named Eutychus sat in a window, being fallen into a deep sleep; and as Paul was long preaching, he sunk down with sleep and fell down from the third loft and was taken up dead.

10 Н о Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

And Paul went down and fell on him and, embracing him, said, Trouble not yourselves, for his soul is still in him.

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

When he therefore was come up again and had broken bread and eaten and talked a long while, even until day break, thus he departed.

12 А момчето доведоха живо и много се утешиха. Пътуването към Милит

And they took the young man home alive and were greatly comforted.

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.

¶ And we went into the ship and sailed unto Assos, intending to take in Paul there, for so he had determined that he should go by land.

14 И когато се присъедини към нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

And when he met with us at Assos, we took him in and came to Mitylene.

15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия - пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.

And we sailed from there and came the next day over against Chios, and the next day we arrived in port at Samos; and having rested in Trogyllium, the next day we came to Miletus.

16 З ащото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

For Paul had determined to sail by Ephesus, not to detain himself in Asia, for he hasted to keep the day of Pentecost, if it were possible for him, in Jerusalem.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

¶ And from Miletus he sent to Ephesus and called the elders of the congregation.

18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

And when they were come to him, he said unto them, Ye know, from the first day that I came into Asia, after what manner I have been with you at all seasons,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

serving the Lord with all humility and with many tears and temptations, which have befallen me by the ambushes of the Jews,

20 к ак не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

and how I kept back nothing that was profitable unto you, but have showed you and have taught you publicly and from house to house,

21 к ато проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

testifying both to the Jews and also to the Gentiles, repentance toward God and faith toward our Lord Jesus Christ.

22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

And now, behold, I go bound of the Spirit unto Jerusalem, not knowing the things that shall befall me there,

23 о свен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.

except that the Holy Spirit witnesses in every city, saying that prisons and tribulations await me.

24 Н о не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

But none of these things move me, neither do I count my life dear unto myself, only that I might finish my course with joy and the ministry, which I have received of the Lord Jesus, to testify the gospel of the grace of God.

25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

And now, behold, I know that ye all, among whom I have gone preaching the kingdom of God, shall see my face no more.

26 З атова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Therefore I take you to record this day that I am pure from the blood of everyone.

27 з ащото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.

For I have not refrained from declaring unto you the full counsel of God.

28 Б ъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Take heed therefore unto yourselves and to all the flock, in which the Holy Spirit has placed you as bishops to feed the congregation of God, which he has purchased with his own blood.

29 А з зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

For I know this, that after my departing, grievous wolves shall enter in among you, not sparing the flock.

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.

Also from among your own selves, men shall arise, speaking perverse things to draw away disciples after themselves.

31 З атова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Therefore watch and remember that by the space of three years I ceased not to warn every one night and day with tears.

32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.

And now, brethren, I commend you to God and to the word of his grace, which is powerful to build you up and to give you an inheritance among all those who are sanctified.

33 Н е съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.

I have coveted no one’s silver or gold or apparel.

34 В ие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

Moreover, ye yourselves know that these hands have ministered unto my necessities and to those that were with me.

35 В ъв всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.

I have showed you in all things how that so labouring, ye ought to support the weak and to remember the words of the Lord Jesus, how he said, It is more blessed to give than to receive.

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

¶ And when he had thus spoken, he knelt down and prayed with them all.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

Then they all wept sore and fell on Paul’s neck and kissed him,

38 н аскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

sorrowing most of all for the word which he spoke, that they should see his face no more. And they accompanied him unto the ship.