1 С лед утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

Cuando cesó el alboroto, llamó Pablo a los discípulos y, habiéndolos exhortado y abrazado, se despidió y salió para Macedonia.

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

Después de recorrer aquellas regiones, y de exhortarlos con abundancia de palabras, llegó a Grecia.

3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

Al cabo de tres meses de estar allí, debido a los planes que los judíos tenían contra él cuando se embarcara para Siria, tomó la decisión de volver por Macedonia.

4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците - Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия - Тихик и Трофим.

Lo acompañaron hasta Asia, Sópater hijo de Pirro, de Berea; Aristarco y Segundo, de Tesalónica; Gayo, de Derbe, y Timoteo; y de Asia, Tíquico y Trófimo.

5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

Estos, habiéndose adelantado, nos esperaron en Troas.

6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. Възкресяването на Евтих

Y nosotros, pasados los días de los Panes sin levadura, zarpamos de Filipos y en cinco días nos reunimos con ellos en Troas, donde nos quedamos siete días. Visita de despedida de Pablo en Troas

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

El primer día de la semana, reunidos los discípulos para partir el pan, Pablo que tenía que salir al día siguiente, les enseñaba, y alargó el discurso hasta la medianoche.

8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

Había muchas lámparas en el aposento alto donde se hallaban reunidos.

9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.

Un joven llamado Eutico estaba sentado en la ventana, y rendido de un sueño profundo por cuanto Pablo disertaba largamente, vencido del sueño cayó del tercer piso abajo, y fue levantado muerto.

10 Н о Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Entonces descendió Pablo y se echó sobre él, y abrazándolo, dijo: —No os alarméis, pues está vivo.

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

Después de haber subido, partió el pan, lo comió y siguió hablando hasta el alba; y luego se fue.

12 А момчето доведоха живо и много се утешиха. Пътуването към Милит

Llevaron vivo al joven, y fueron grandemente consolados. Viaje de Troas a Mileto

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.

Nosotros, adelantándonos a embarcarnos, navegamos a Asón para recoger allí a Pablo, ya que así lo había determinado, queriendo él ir por tierra.

14 И когато се присъедини към нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

Cuando se reunió con nosotros en Asón, tomándolo a bordo, vinimos a Mitilene.

15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия - пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.

Navegando de allí, al día siguiente llegamos delante de Quío, y al otro día tocamos puerto en Samos. Hicimos escala en Trogilio, y al día siguiente llegamos a Mileto.

16 З ащото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

Pablo se había propuesto pasar de largo a Éfeso, para no detenerse en Asia, pues se apresuraba por estar el día de Pentecostés, si le fuera posible, en Jerusalén. Discurso de despedida de Pablo en Mileto

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

Enviando, pues, desde Mileto a Éfeso, hizo llamar a los ancianos de la iglesia.

18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

Cuando vinieron a él, les dijo: —Vosotros sabéis cómo me he comportado entre vosotros todo el tiempo, desde el primer día que llegué a Asia,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

sirviendo al Señor con toda humildad, con muchas lágrimas y pruebas que me han venido por las asechanzas de los judíos;

20 к ак не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

y cómo nada que fuera útil he rehuido de anunciaros y enseñaros, públicamente y por las casas,

21 к ато проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

testificando a judíos y a gentiles acerca del arrepentimiento para con Dios y de la fe en nuestro Señor Jesucristo.

22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

Ahora, ligado yo en espíritu, voy a Jerusalén sin saber lo que allá me ha de acontecer;

23 о свен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.

salvo que el Espíritu Santo por todas las ciudades me da testimonio de que me esperan prisiones y tribulaciones.

24 Н о не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Pero de ninguna cosa hago caso ni estimo preciosa mi vida para mí mismo, con tal que acabe mi carrera con gozo, y el ministerio que recibí del Señor Jesús, para dar testimonio del evangelio de la gracia de Dios.

25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

»Y ahora, yo sé que ninguno de todos vosotros, entre quienes he pasado predicando el reino de Dios, verá más mi rostro.

26 З атова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Por tanto, yo os declaro en el día de hoy, que estoy limpio de la sangre de todos,

27 з ащото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.

porque no he rehuido anunciaros todo el consejo de Dios.

28 Б ъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Por tanto, mirad por vosotros y por todo el rebaño en que el Espíritu Santo os ha puesto por obispos para apacentar la iglesia del Señor, la cual él ganó por su propia sangre,

29 А з зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

porque yo sé que después de mi partida entrarán en medio de vosotros lobos rapaces que no perdonarán al rebaño.

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.

Y de entre vosotros mismos se levantarán hombres que hablarán cosas perversas para arrastrar tras sí discípulos.

31 З атова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Por tanto, velad, acordándoos de que por tres años, de noche y de día, no he cesado de amonestar con lágrimas a cada uno.

32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.

»Y ahora, hermanos, os encomiendo a Dios y a la palabra de su gracia, que tiene poder para sobreedificaros y daros herencia con todos los santificados.

33 Н е съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.

Ni plata ni oro ni vestido de nadie he codiciado.

34 В ие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

Antes bien vosotros sabéis que para lo que me ha sido necesario a mí y a los que están conmigo, estas manos me han servido.

35 В ъв всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.

En todo os he enseñado que, trabajando así, se debe ayudar a los necesitados, y recordar las palabras del Señor Jesús, que dijo: “Más bienaventurado es dar que recibir.”»

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Cuando terminó de decir estas cosas, se puso de rodillas y oró con todos ellos.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

Entonces hubo gran llanto de todos, y echándose al cuello de Pablo, lo besaban,

38 н аскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

y se dolían en gran manera por la palabra que dijo de que no verían más su rostro. Y lo acompañaron al barco.