1 К аза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват:

También les refirió Jesús una parábola sobre la necesidad de orar siempre y no desmayar,

2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.

diciendo: «Había en una ciudad un juez que ni temía a Dios ni respetaba a hombre.

3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

Había también en aquella ciudad una viuda, la cual venía a él diciendo: “Hazme justicia de mi adversario.”

4 Н о той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,

Él no quiso por algún tiempo; pero después de esto dijo dentro de sí: “Aunque ni temo a Dios ni tengo respeto a hombre,

5 п ак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания.

sin embargo, porque esta viuda me es molesta, le haré justicia, no sea que viniendo de continuo me agote la paciencia.”»

6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!

Y dijo el Señor: «Oíd lo que dijo el juez injusto.

7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

¿Y acaso Dios no hará justicia a sus escogidos, que claman a él día y noche? ¿Se tardará en responderles?

8 К азвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

Os digo que pronto les hará justicia. Pero cuando venga el Hijo del hombre, ¿hallará fe en la tierra?» Parábola del fariseo y el publicano

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

A unos que confiaban en sí mismos como justos y menospreciaban a los otros, dijo también esta parábola:

10 Д вама души се изкачиха в храма да се помолят, единият - фарисей, а другият - бирник.

«Dos hombres subieron al Templo a orar: uno era fariseo y el otro publicano.

11 Ф арисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.

El fariseo, puesto en pie, oraba consigo mismo de esta manera: “Dios, te doy gracias porque no soy como los otros hombres: ladrones, injustos, adúlteros, ni aun como este publicano;

12 П остя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

ayuno dos veces a la semana, diezmo de todo lo que gano.”

13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.

Pero el publicano, estando lejos, no quería ni aun alzar los ojos al cielo, sino que se golpeaba el pecho, diciendo: “Dios, sé propicio a mí, pecador.”

14 К азвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. Исус Христос благославя децата

Os digo que éste descendió a su casa justificado antes que el otro, porque cualquiera que se enaltece será humillado y el que se humilla será enaltecido.» Jesús bendice a los niños

15 Д онесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха.

Traían a él niños para que los tocara. Al verlo los discípulos, los reprendieron.

16 Н о Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

Pero Jesús, llamándolos, dijo: —Dejad a los niños venir a mí y no se lo impidáis, porque de los tales es el reino de Dios.

17 И стина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. За опасностите от богатството

De cierto os digo que el que no recibe el reino de Dios como un niño, no entrará en él. El joven rico

18 И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

Un dignatario le preguntó, diciendo: —Maestro bueno, ¿qué haré para heredar la vida eterna?

19 А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.

Jesús le dijo: —¿Por qué me llamas bueno? Nadie es bueno, sino sólo Dios.

20 З наеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствай"; "Почитай баща си и майка си".

Los mandamientos sabes: “No adulterarás; no matarás; no hurtarás; no dirás falso testimonio; honra a tu padre y a tu madre.”

21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

Él dijo: —Todo esto lo he guardado desde mi juventud.

22 И сус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

Al oír esto, Jesús le dijo: —Aún te falta una cosa: vende todo lo que tienes y dalo a los pobres, y tendrás tesoro en el cielo; y ven, sígueme.

23 И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

Entonces él, oyendo esto, se puso muy triste porque era muy rico.

24 И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

Al ver Jesús que se había entristecido mucho, dijo: —¡Cuán difícilmente entrarán en el reino de Dios los que tienen riquezas!

25 З ащото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

Porque es más fácil que pase un camello por el ojo de una aguja que un rico entre en el reino de Dios.

26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

Los que oyeron esto dijeron: —¿Quién, pues, podrá ser salvo?

27 Т ой отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Él les dijo: —Lo que es imposible para los hombres, es posible para Dios.

28 А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме.

Entonces Pedro dijo: —Pues nosotros hemos dejado nuestras posesiones y te hemos seguido.

29 А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство,

Y él les dijo: —De cierto os digo que no hay nadie que haya dejado casa, o padres o hermanos o mujer o hijos, por el reino de Dios,

30 к ойто да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят - вечен живот. Трето предсказание за страданията и възкресението

que no haya de recibir mucho más en este tiempo, y en el siglo venidero la vida eterna. Jesús anuncia por tercera vez su muerte

31 И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни.

Tomando Jesús a los doce, les dijo: —Cuando lleguemos a Jerusalén se cumplirán todas las cosas escritas por los profetas acerca del Hijo del hombre,

32 З ащото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

pues será entregado a los gentiles, se burlarán de él, lo insultarán y le escupirán.

33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Y después que lo hayan azotado, lo matarán; pero al tercer día resucitará.

34 Н о те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше. Излекуването на слепия в Йерихон

Sin embargo, ellos nada comprendieron de estas cosas, porque esta palabra les era encubierta y no entendían lo que se les decía. Un ciego de Jericó recibe la vista

35 А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

Aconteció que, acercándose Jesús a Jericó, un ciego estaba sentado junto al camino mendigando,

36 И като чу, че минава множество хора, попита какво е това.

y al oír a la multitud que pasaba, preguntó qué era aquello.

37 К азаха му, че Исус Назарянинът минава.

Le dijeron que pasaba Jesús nazareno.

38 Т огава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!

Entonces gritó, diciendo: —¡Jesús, Hijo de David, ten misericordia de mí!

39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

Los que iban delante lo reprendían para que callara; pero él gritaba aún más fuerte: —¡Hijo de David, ten misericordia de mí!

40 И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита:

Jesús entonces, deteniéndose, mandó traerlo a su presencia. Cuando llegó, le preguntó,

41 К акво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам.

diciendo: —¿Qué quieres que te haga? Y él dijo: —Señor, que reciba la vista.

42 И сус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели.

Jesús le dijo: —Recíbela, tu fe te ha salvado.

43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.

Al instante recobró la vista, y lo seguía glorificando a Dios; y todo el pueblo, cuando vio aquello, dio alabanza a Dios.