1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

Junto a los ríos de Babilonia, allí nos sentábamos y llorábamos acordándonos de Sión.

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

Sobre los sauces, en medio de ella, colgamos nuestras arpas.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

Y los que nos habían llevado cautivos nos pedían cánticos, los que nos habían desolado nos pedían alegría, diciendo: «Cantadnos algunos de los cánticos de Sión.»

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

¿Cómo cantaremos un cántico de Jehová en tierra de extraños?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

Si me olvido de ti, Jerusalén, pierda mi diestra su destreza.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

Mi lengua se pegue a mi paladar, si de ti no me acuerdo; si no enaltezco a Jerusalén como preferente asunto de mi alegría.

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

Jehová, recuerda a los hijos de Edom cuando el día de Jerusalén decían: «¡Arrasadla, arrasadla hasta los cimientos!»

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

Hija de Babilonia, la desolada, bienaventurado el que te dé el pago de lo que tú nos hiciste.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

¡Dichoso el que tome tus niños y los estrelle contra la peña!