1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

Junto aos rios de Babilônia, ali nos assentamos e nos pusemos a chorar, recordando-nos de Sião.

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

Nos salgueiros que há no meio dela penduramos as nossas harpas,

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

pois ali aqueles que nos levaram cativos nos pediam canções; e os que nos atormentavam, que os alegrássemos, dizendo: Cantai-nos um dos cânticos de Sião.

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

Mas como entoaremos o cântico do Senhor em terra estrangeira?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

Se eu me esquecer de ti, ó Jerusalém, esqueça-se a minha destra da sua destreza.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

Apegue-se-me a língua ao céu da boca, se não me lembrar de ti, se eu não preferir Jerusalém ã minha maior alegria.

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

Lembra-te, Senhor, contra os edomitas, do dia de Jerusalém, porque eles diziam: Arrasai-a, arrasai-a até os seus alicerces.

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

Ah! filha de Babilônia, devastadora; feliz aquele que te retribuir consoante nos fizeste a nós;

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

feliz aquele que pegar em teus pequeninos e der com eles nas pedra.