1 П о това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.

Então se levantou um grande clamor do povo e de duas mulheres contra os judeus, seus irmãos.

2 З ащото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.

Pois havia alguns que diziam: Nós, nossos filhos e nossas filhas somos muitos; que se nos dê trigo, para que comamos e vivamos.

3 А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.

Também havia os que diziam: Estamos empenhando nossos campos, as nossas vinhas e as nossas casas, para conseguirmos trigo durante esta fome.

4 И маше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.

Havia ainda outros que diziam: Temos tomado dinheiro emprestado até para o tributo do rei sobre os nossos campos e as nossas vinhas.

5 Н о пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца - като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни.

Ora, a nossa carne é como a carne de nossos irmãos, e nossos filhos como os filhos deles; e eis que estamos sujeitando nossos filhos e nossas filhas para serem servos, e algumas de nossas filhas já estão reduzidas ã escravidão. Não está em nosso poder evitá-lo, pois outros têm os nossos campos e as nossas vinhas.

6 И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.

Ouvindo eu, pois, o seu clamor, e estas palavras, muito me indignei.

7 Т огава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:

Então consultei comigo mesmo; depois contendi com do nobres e com os magistrados, e disse-lhes: Estais tomando juros, cada um de seu irmão. E ajuntei contra eles uma grande assembléia.

8 Н ие според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

E disse-lhes: Nós, segundo as nossas posses, temos resgatado os judeus, nossos irmãos, que foram vendidos

9 П ак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

Disse mais: Não é bom o que fazeis; porventura não devíeis andar no temor do nosso Deus, por causa do opróbrio dos povos, os nosso inimigos?

10 С ъщо и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

Também eu, meus irmãos e meus moços lhes temos emprestado dinheiro e trigo. Deixemos, peço-vos este ganho.

11 И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

Restituí-lhes hoje os seus campos, as suas vinhas, os seus olivais e as suas casas, como também a centésima parte do dinheiro, do trigo, do mosto e do azeite, que deles tendes exigido.

12 Т огава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

Então disseram: Nós lho restituiremos, e nada lhes pediremos; faremos assim como dizes. Então, chamando os sacerdotes, fi-los jurar que fariam conforme prometeram.

13 О търсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.

Também sacudi as minhas vestes, e disse: Assim sacuda Deus da sua casa e do seu trabalho todo homem que não cumprir esta promessa; assim mesmo seja ele sacudido e despojado. E toda a congregação disse: Amém! E louvaram ao Senhor; e o povo fez conforme a sua promessa.

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

Além disso, desde o dia em que fui nomeado seu governador na terra de Judá, desde o ano vinte até o anos trinta e dois do rei Artaxerxes, isto é, por doze anos, nem eu nem meus irmãos comemos o pão devido ao governador.

15 А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

Mas os primeiros governadores, que foram antes de mim, oprimiram o povo, e tomaram-lhe pão e vinho e, além disso, quarenta siclos de prata; e até os seus moços dominavam sobre o povo. Porém eu assim não fiz, por causa do temor de Deus.

16 О ще и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.

Também eu prossegui na obra deste muro, e terra nenhuma compramos; e todos os meus moços se ajuntaram ali para a obra.

17 П ри това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора, освен онези, които идваха при нас от околните ни народи.

Sentavam-se ã minha mesa cento e cinqüenta homens dentre os judeus e os magistrados, além dos que vinham ter conosco dentre as nações que estavam ao redor de nós.

18 А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.

Ora, o que se preparava para cada dia era um boi e seis ovelhas escolhidas; também se preparavam aves e, de dez em dez dias, provisão de toda qualidade de vinho. Todavia, nem por isso exigi o pão devido ao governador, porquanto a servidão deste povo era pesada.

19 П омни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ.

Lembra-te de mim para teu bem, ó meu Deus, e de tudo quanto tenho feito em prol deste povo