1 А Йов отговори:
Então Jó respondeu, dizendo:
2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?
Na verdade sei que assim é; mas como pode o homem ser justo para com Deus?
3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.
Se alguém quisesse contender com ele, não lhe poderia responder uma vez em mil.
4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
Ele é sábio de coração e poderoso em forças; quem se endureceu contra ele, e ficou seguro?
5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.
Ele é o que remove os montes, sem que o saibam, e os transtorna no seu furor;
6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.
o que sacode a terra do seu lugar, de modo que as suas colunas estremecem;
7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.
o que dá ordens ao sol, e ele não nasce; o que sela as estrelas;
8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.
o que sozinho estende os céus, e anda sobre as ondas do mar;
9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.
o que fez a ursa, o Oriom, e as Plêiades, e as recâmaras do sul;
10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.
o que faz coisas grandes e insondáveis, e maravilhas que não se podem contar.
11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;
Eis que ele passa junto a mim, e, nao o vejo; sim, vai passando adiante, mas não o percebo.
12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?
Eis que arrebata a presa; quem o pode impedir? Quem lhe dirá: Que é o que fazes?
13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!
Deus não retirará a sua ira; debaixo dele se curvaram os aliados de Raabe;
14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!
quanto menos lhe poderei eu responder ou escolher as minhas palavras para discutir com ele?
15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.
Embora, eu seja justo, não lhe posso responder; tenho de pedir misericórdia ao meu juiz.
16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
Ainda que eu chamasse, e ele me respondesse, não poderia crer que ele estivesse escutando a minha voz.
17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.
Pois ele me quebranta com uma tempestade, e multiplica as minhas chagas sem causa.
18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.
Não me permite respirar, antes me farta de amarguras.
19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
Se fosse uma prova de força, eis-me aqui, diria ele; e se fosse questão de juízo, quem o citaria para comparecer?
20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Ainda que eu fosse justo, a minha própria boca me condenaria; ainda que eu fosse perfeito, então ela me declararia perverso:
21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.
Eu sou inocente; não estimo a mim mesmo; desprezo a minha vida.
22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.
Tudo é o mesmo, portanto digo: Ele destrói o reto e o ímpio.
23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Quando o açoite mata de repente, ele zomba da calamidade dos inocentes.
24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?
A terra está entregue nas mãos do ímpio. Ele cobre o rosto dos juízes; se não é ele, quem é, logo?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;
Ora, os meus dias são mais velozes do que um correio; fogem, e não vêem o bem.
26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.
Eles passam como balsas de junco, como águia que se lança sobre a presa.
27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.
Se eu disser: Eu me esquecerei da minha queixa, mudarei o meu aspecto, e tomarei alento;
28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
então tenho pavor de todas as minhas dores; porque bem sei que não me terás por inocente.
29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?
Eu serei condenado; por que, pois, trabalharei em vão?
30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,
Se eu me lavar com água de neve, e limpar as minhas mãos com sabão,
31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
mesmo assim me submergirás no fosso, e as minhas próprias vestes me abominarão.
32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.
Porque ele não é homem, como eu, para eu lhe responder, para nos encontrarmos em juízo.
33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.
Não há entre nós árbitro para pôr a mão sobre nós ambos.
34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.
Tire ele a sua vara de cima de mim, e não me amedronte o seu terror;
35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.
então falarei, e não o temerei; pois eu não sou assim em mim mesmo.