1 А Йов отговори:

Allora Giobbe rispose e disse:

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

«Sì, certo, io so che è così; come potrebbe il mortale essere giusto davanti a Dio?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

Se all’uomo piacesse disputare con Dio, non potrebbe rispondergli su un punto fra mille.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

Dio è saggio, è grande in potenza; chi gli ha tenuto fronte e se n’è trovato bene?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

Egli trasporta le montagne senza che se ne accorgano, nel suo furore le sconvolge.

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

Egli scuote la terra dalle sue fondamenta, e le sue colonne tremano.

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

Comanda al sole, ed esso non sorge; mette un sigillo sulle stelle.

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

Da solo spiega i cieli, cammina sulle più alte onde del mare.

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

È il creatore dell’Orsa, di Orione, delle Pleiadi e delle misteriose regioni del cielo australe.

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

Egli fa cose grandi e imperscrutabili, meraviglie innumerevoli.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Ecco, egli mi passa vicino e io non lo vedo; mi scivola accanto e non me ne accorgo.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Ecco, afferra la preda, e chi si opporrà? Chi oserà dirgli: “Che fai?”

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

Dio non ritira la sua collera; sotto di lui si curvano i campioni della superbia.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

Io come farei a rispondergli, a scegliere le mie parole per discutere con lui?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Avessi anche ragione, non gli replicherei, ma implorerei misericordia al mio giudice.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

Se io lo invocassi ed egli mi rispondesse, non per questo crederei che avesse dato ascolto alla mia voce;

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

egli mi piomba addosso dal seno della tempesta, moltiplica senza motivo le mie piaghe,

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

non mi lascia riprendere fiato e mi sazia d’amarezza.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

Se si tratta di forza, ecco, egli è potente; se di diritto, egli dice: “Chi mi convocherà?”

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Se io fossi senza colpa, la mia bocca mi condannerebbe; se fossi innocente, mi dichiarerebbe colpevole. Giobbe accusa Dio

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

«Sono innocente? Sì, lo sono! Di me non mi preme, io disprezzo la mia vita!

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

Per me è la stessa cosa! Perciò dico: “Egli distrugge ugualmente l’integro e il malvagio”.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Se un flagello, a un tratto, semina la morte, egli ride dello sgomento degli innocenti.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

La terra è data in balìa dei malvagi; egli vela gli occhi ai giudici di essa; se non è lui, chi è dunque?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

I miei giorni se ne vanno più veloci di un corriere; fuggono via senz’aver visto il bene;

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

passano rapidi come navicelle di giunchi, come l’aquila che piomba sulla preda.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

Io dico: “Voglio dimenticare il mio lamento, abbandonare questa faccia triste e stare allegro”.

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

Ma mi spavento per tutti i miei dolori. Sono certo che non mi considererai innocente.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

Io sarò condannato; perché dunque affaticarmi invano?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

Anche se mi lavassi con la neve e mi pulissi le mani con il sapone,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

tu mi tufferesti nel fango di una fossa, le mie vesti mi avrebbero in orrore.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

Dio non è un uomo come me, perché io gli risponda e perché possiamo comparire in giudizio assieme.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

Non c’è fra noi un arbitro che posi la mano su tutti e due!

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

Dio allontani da me la sua verga; smetta di spaventarmi con il suo terrore;

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

allora io parlerò senza temerlo, perché sento di non essere quel colpevole che sembro».