1 Р овоам отиде в Сихем, защото там се беше стекъл целият Израел, за да го направи цар.

Roboamo andò a Sichem, perché tutto Israele era venuto a Sichem per farlo re.

2 А Еровоам, Наватовият син, който още беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, като разбра за това, остана в Египет.

Quando Geroboamo, figlio di Nebat, lo seppe, si trovava ancora in Egitto, dov’era fuggito per scampare dal re Salomone; egli abitava in Egitto,

3 Н о пратиха вестоносци и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израелево общество дойдоха и казаха на Ровоам:

e lo mandarono a chiamare. Allora Geroboamo e tutta l’assemblea d’Israele vennero a parlare a Roboamo e gli dissero:

4 Б аща ти направи непоносим хомота ни. Облекчи сега жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който той наложи върху нас, и ще ти работим.

«Tuo padre ha reso duro il nostro giogo; ora rendi tu più lievi la dura servitù e il giogo pesante che tuo padre ci ha imposti, e noi ti serviremo».

5 А той им отговори: Идете си, чакайте три дни. После се върнете при мен. И народът си отиде.

Egli rispose loro: «Andatevene, e tornate da me fra tre giorni». E il popolo se ne andò.

6 Т огава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, докато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

Il re Roboamo si consigliò con i vecchi che erano stati al servizio del re Salomone suo padre mentre era vivo, e disse: «Che cosa mi consigliate di rispondere a questo popolo?»

7 Т е му отвърнаха: Ако днес станеш слуга на този народ, да им слугуваш и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

E quelli gli parlarono così: «Se oggi tu ti fai servo di questo popolo, se gli cedi, se gli rispondi e gli parli con bontà, ti sarà servo per sempre».

8 Н о той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

Ma Roboamo trascurò il consiglio datogli dai vecchi e si consigliò con i giovani che erano cresciuti con lui ed erano al suo servizio,

9 З апита ги: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми каза: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

e disse loro: «Come consigliate di rispondere a questo popolo che mi ha parlato dicendo: “Allevia il giogo che tuo padre ci ha imposto”?»

10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха следното: Така кажи на този народ, който ти каза: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти ни го облекчи, - така да им отговориш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

I giovani che erano cresciuti con lui gli risposero: «Ecco quel che dirai a questo popolo che si è rivolto a te dicendo: “Tuo padre ha reso pesante il nostro giogo, e tu rendilo più leggero!” Gli risponderai così: “Il mio dito mignolo è più grosso del corpo di mio padre;

11 А ко баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Ако баща ми ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.

mio padre vi ha caricati di un giogo pesante, ma io lo renderò più pesante ancora; mio padre vi ha castigati con la frusta, e io vi castigherò con i flagelli a punte ”».

12 Т огава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: Върнете се при мене на третия ден.

Tre giorni dopo Geroboamo e tutto il popolo vennero da Roboamo, come aveva ordinato il re dicendo: «Tornate da me fra tre giorni».

13 И царят отговори на народа остро, като пренебрегна съвета, който старейшините му дадоха,

Il re rispose duramente al popolo, abbandonando il consiglio che i vecchi gli avevano dato;

14 и им отговори според съвета на младите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще го направя още по-тежък. Баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпиони.

parlò loro secondo il consiglio dei giovani e disse: «Mio padre ha reso pesante il vostro giogo, ma io lo renderò più pesante ancora; mio padre vi ha castigati con la frusta, e io vi castigherò con i flagelli a punte».

15 Т ака царят не послуша народа; защото това стана от Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

Così il re non diede ascolto al popolo; perché tutto ciò era diretto dal Signore, affinché si adempisse la parola che il Signore aveva pronunciata per mezzo di Aiia di Silo a Geroboamo, figlio di Nebat.

16 А след като целият Израел видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние с Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израелю! Промисли сега, Давиде, за дома си.

Quando tutto Israele vide che il re non gli dava ascolto, rispose al re, dicendo: «Che abbiamo da fare con Davide? Noi non abbiamo nulla in comune con il figlio d’Isai! Alle tue tende, o Israele! Provvedi ora tu alla tua casa, o Davide!» E Israele se ne andò alle sue tende.

17 А колкото до израелтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

Ma sui figli d’Israele che abitavano nelle città di Giuda regnò Roboamo.

18 Т огава цар Ровоам прати при израелтяните Адорам, който отговаряше за данъците. Но целият Израел го затрупаха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да се скрие в Йерусалим.

Il re Roboamo mandò loro Adoram, responsabile dei lavori forzati; ma tutto Israele lo lapidò, ed egli morì. E il re Roboamo salì in fretta sopra un carro per fuggire a Gerusalemme.

19 Т ака Израел въстана против Давидовия дом, както е и до днес.

Così Israele si ribellò alla casa di Davide, ed è rimasto ribelle fino a oggi.

20 А когато целият Израел чу, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израел. Никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

Quando tutto Israele udì che Geroboamo era tornato, lo mandò a chiamare perché venisse alla comunità, e lo fece re su tutto Israele. Nessuno seguì la casa di Davide, tranne la sola tribù di Giuda.

21 Т огава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израелевия дом и да възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син.

Quando Roboamo giunse a Gerusalemme, radunò tutta la casa di Giuda e la tribù di Beniamino, centottantamila uomini, guerrieri scelti, per combattere contro la casa d’Israele e restituire il regno a Roboamo, figlio di Salomone.

22 Н о Божието слово дойде към Божия човек Семая и каза:

Ma la parola di Dio fu rivolta a Semaia, uomo di Dio, in questi termini:

23 Г оворѝ на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, следното:

«Parla a Roboamo, figlio di Salomone, re di Giuda, a tutta la casa di Giuda e di Beniamino e al resto del popolo, e di’ loro:

24 Т ака казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израелтяните. Върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това. И те послушаха Господнето слово, върнаха се и си отидоха, според Господнето слово.

“Così parla il Signore: ‘Non salite a combattere contro i vostri fratelli, i figli d’Israele! Ognuno se ne torni a casa sua; perché questo è avvenuto per mia volontà’”». Quelli ubbidirono alla parola del Signore e se ne tornarono, secondo la parola del Signore. Idolatria di Geroboamo: i vitelli d’oro

25 Т огава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него. После излезе оттам и съгради Фануил.

Geroboamo costruì Sichem nella regione montuosa di Efraim e vi si stabilì; poi uscì di là e costruì Penuel.

26 А Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне в Давидовия дом;

Geroboamo disse in cuor suo: «Ora il regno potrebbe benissimo tornare alla casa di Davide.

27 з ащото, ако този народ отива да принася жертви на Господния дом в Йерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, Юдейския цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдейския цар Ровоам.

Se questo popolo sale a Gerusalemme per offrire sacrifici nella casa del Signore, il suo cuore si volgerà verso il suo signore, verso Roboamo, re di Giuda, mi uccideranno e torneranno a Roboamo, re di Giuda».

28 З атова царят, като се посъветва, направи две златни телета; и каза на народа: Трудно ви е да възлизате в Йерусалим. Това са боговете ти, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

Il re, quindi, dopo essersi consigliato, fece due vitelli d’oro e disse al popolo: «Siete ormai saliti abbastanza a Gerusalemme! O Israele, ecco i tuoi dèi che ti hanno fatto uscire dal paese d’Egitto!»

29 И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.

E ne mise uno a Betel e l’altro a Dan.

30 А това беше грях, защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше чак до Дан.

Questo diventò un’occasione di peccato, perché il popolo andava fino a Dan per presentarsi davanti a uno di quei vitelli.

31 Ц арят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакъв народ, които не бяха от Левиевите потомци.

Egli fece anche dei santuari di alti luoghi e creò dei sacerdoti, presi qua e là dal popolo, che non erano dei figli di Levi.

32 Т огава Еровоам установи празник в осмия месец на петнадесетия ден от месеца подобен на празника, който ставаше в Юдея, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва телетата, които беше направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които беше направил.

Geroboamo istituì pure una solennità nell’ottavo mese, nel quindicesimo giorno del mese, simile alla solennità che si celebrava in Giuda, e offrì dei sacrifici sull’altare. Così fece a Betel perché si offrissero sacrifici ai vitelli che egli aveva fatti; e a Betel stabilì i sacerdoti degli alti luoghi che aveva eretti.

33 А на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който беше намислил в сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който беше издигнал във Ветил. И установи празник за израелтяните и се възкачи на жертвеника, за да покади.

Il quindicesimo giorno dell’ottavo mese, che aveva scelto di testa sua, Geroboamo salì all’altare che aveva costruito a Betel, celebrò una solennità per i figli d’Israele e salì all’altare per bruciare incenso.