1 Г алаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

Iefte, il Galaadita, era un uomo forte e valoroso, figlio di una prostituta, e aveva Galaad per padre.

2 Ж ената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

La moglie di Galaad gli aveva dato dei figli, e quando essi furono grandi, scacciarono Iefte e gli dissero: «Tu non avrai eredità in casa di nostro padre, perché sei figlio di un’altra donna».

3 З атова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.

Iefte se ne fuggì lontano dai suoi fratelli e si stabilì nel paese di Tob. Degli avventurieri si raccolsero intorno a Iefte e facevano delle incursioni con lui.

4 А след известно време амонците воюваха против Израел.

Qualche tempo dopo avvenne che i figli di Ammon mossero guerra a Israele.

5 И когато амонците се биеха с Израел, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.

Mentre i figli di Ammon erano in guerra contro Israele, gli anziani di Galaad andarono a cercare Iefte nel paese di Tob.

6 Т е казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.

Dissero a Iefte: «Vieni, sii nostro capitano e combatteremo contro i figli di Ammon».

7 А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?

Ma Iefte rispose agli anziani di Galaad: «Non mi avete odiato e scacciato dalla casa di mio padre? Perché venite da me ora che siete nell’angoscia?»

8 Г алаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.

Gli anziani di Galaad dissero a Iefte: «Appunto per questo ora torniamo da te, perché tu venga con noi a combattere contro i figli di Ammon e tu sia capo di noi tutti che abitiamo in Galaad».

9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

Iefte rispose agli anziani di Galaad: «Se mi fate ritornare da voi per combattere contro i figli di Ammon e il Signore li dà in mio potere, io sarò vostro capo».

10 Г алаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.

Gli anziani di Galaad dissero a Iefte: «Il Signore sia testimone e giudice se non facciamo quello che hai detto».

11 Т огава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.

Iefte dunque andò con gli anziani di Galaad; il popolo lo nominò suo capo e condottiero e Iefte ripeté davanti al Signore, a Mispa, tutte le parole che aveva dette prima.

12 С лед това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

Poi Iefte inviò dei messaggeri al re degli Ammoniti per dirgli: «Perché vieni contro di me per fare guerra al mio paese?»

13 А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израел, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.

Il re degli Ammoniti rispose ai messaggeri di Iefte: «Mi sono mosso perché, quando Israele salì dall’Egitto, s’impadronì del mio paese, dall’Arnon fino allo Iabboc e al Giordano. Rendimelo amichevolmente».

14 Т огава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:

Iefte inviò di nuovo dei messaggeri al re degli Ammoniti per dirgli:

15 Т ака казва Ефтай: Израел не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

«Così dice Iefte: “Israele non si impadronì del paese di Moab, né del paese degli Ammoniti;

16 н о когато Израел идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

ma, quando Israele salì dall’Egitto e attraversò il deserto fino al mar Rosso e giunse a Cades,

17 И зраел прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израел прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израел остана в Кадис.

inviò dei messaggeri al re di Edom per dirgli: ‘Ti prego, lasciami passare per il tuo paese’; ma il re di Edom non acconsentì. Ne mandò anche al re di Moab, il quale pure rifiutò; e Israele rimase a Cades.

18 Т огава Израел мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

Poi camminò per il deserto, fece il giro del paese di Edom e del paese di Moab, giunse a oriente del paese di Moab e si accampò di là dall’Arnon, senza entrare nel territorio di Moab; perché l’Arnon segna il confine di Moab.

19 С лед това Израел прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.

Israele inviò dei messaggeri a Sicon, re degli Amorei, re di Chesbon e gli mandò a dire: ‘Ti preghiamo, lasciaci passare attraverso il tuo paese, per arrivare al nostro’.

20 Н о Сион не се довери на Израел дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израел.

Ma Sicon non si fidò d’Israele e non gli permise di passare per il suo territorio; anzi Sicon radunò tutta la sua gente, si accampò a Iaas e combatté contro Israele.

21 Г оспод, Израелевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израел и те ги избиха. По този начин Израел завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.

Il Signore, il Dio d’Israele, diede Sicon e tutta la sua gente nelle mani d’Israele, che li sconfisse; così Israele conquistò tutto il paese degli Amorei, che abitavano quella regione;

22 Т е завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.

conquistò tutto il territorio degli Amorei, dall’Arnon allo Iabboc e dal deserto al Giordano.

23 И сега, след като Господ, Израелевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израел, ти ли ще притежаваш земите им?

Ora che il Signore, il Dio d’Israele, ha scacciato gli Amorei davanti a Israele, che è il suo popolo, dovresti tu possedere il loro paese?

24 Н е притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.

Non possiedi tu quello che Chemos, il tuo dio, ti ha fatto possedere? Così anche noi possederemo il paese di quelli che il Signore ha scacciato davanti a noi.

25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израел и воювал ли е някога против него?

Sei tu forse migliore di Balac, figlio di Sippor, re di Moab? Litigò egli con Israele? Gli fece guerra?

26 Т риста години са минали, откак Израел се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?

Sono trecento anni che Israele abita a Chesbon e nelle città del suo territorio, ad Aroer e nelle città del suo territorio e in tutte le città lungo l’Arnon; perché non gliele avete tolte durante questo tempo?

27 Т ака че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израелтяните и амонците.

Io non ti ho offeso. Tu agisci male verso di me, muovendomi guerra. Il Signore, il giudice, giudichi oggi tra i figli d’Israele e i figli di Ammon!”».

28 Н о царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.

Ma il re degli Ammoniti non diede ascolto alle parole che Iefte gli aveva mandato a dire. Disfatta degli Ammoniti; la figlia di Iefte

29 Т огава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.

Allora lo Spirito del Signore venne su Iefte, che attraversò Galaad e Manasse, passò a Mispa di Galaad e da Mispa di Galaad mosse contro i figli di Ammon.

30 Е фтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

Iefte fece un voto al Signore e disse: «Se tu mi dai nelle mani i figli di Ammon,

31 о нова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.

chiunque uscirà dalla porta di casa mia per venirmi incontro, quando tornerò vincitore sugli Ammoniti, sarà del Signore e io l’offrirò in olocausto».

32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.

Iefte marciò contro i figli di Ammon per fare loro guerra e il Signore glieli diede nelle mani.

33 Е фтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израелтяните.

Egli li sconfisse da Aroer fino a Minnit, devastando venti città, e fino ad Abel-Cheramin. Fu una grandissima sconfitta per i figli di Ammon, che furono umiliati davanti ai figli d’Israele.

34 Т огава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.

Iefte tornò a Mispa, a casa sua; ed ecco uscirgli incontro sua figlia, con timpani e danze. Era l’unica sua figlia; non aveva altri figli né altre figlie.

35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.

Come la vide, si stracciò le vesti e disse: «Ah, figlia mia! Tu mi riempi d’angoscia! Tu sei fra quelli che mi fanno soffrire! Io ho fatto una promessa al Signore e non posso revocarla».

36 А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.

Lei gli disse: «Padre mio, se hai dato la tua parola al Signore, trattami secondo la tua promessa, poiché il Signore ti ha permesso di vendicarti dei figli di Ammon, tuoi nemici».

37 К аза още на баща си: Само ми позволи едно нещо - пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.

Poi disse a suo padre: «Mi sia concesso questo: lasciami libera per due mesi, affinché vada su e giù per i monti a piangere la mia verginità con le mie compagne».

38 Е фтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.

Egli le rispose: «Va’!» e la lasciò andare per due mesi. Lei se ne andò con le sue compagne e pianse sui monti la sua verginità.

39 В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израел

Alla fine dei due mesi tornò da suo padre; ed egli fece di lei quello che aveva promesso. Lei non aveva conosciuto uomo. Di qui venne in Israele l’usanza

40 И зраелевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.

che le figlie d’Israele vadano tutti gli anni a celebrare la figlia di Iefte, il Galaadita, per quattro giorni.