1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

Figlio mio, sta’ attento alla mia saggezza, inclina l’orecchio alla mia intelligenza,

2 з а да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

affinché tu conservi l’accorgimento e le tue labbra custodiscano la scienza.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

é le labbra dell’adultera stillano miele, la sua bocca è più morbida dell’olio;

4 н о краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

ma la fine a cui conduce è amara come l’assenzio, è affilata come una spada a doppio taglio.

5 К раката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

I suoi piedi scendono alla morte, i suoi passi portano al soggiorno dei morti.

6 т ака че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

Lungi dal prendere il sentiero della vita, le sue vie sono sbagliate, e non sa dove va.

7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

Or dunque, figlioli, ascoltatemi, e non vi allontanate dalle parole della mia bocca.

8 О тдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

Tieni lontana da lei la tua via e non ti avvicinare alla porta della sua casa,

9 д а не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

per non dare ad altri il fiore della tua gioventù, e i tuoi anni all’uomo crudele;

10 д а не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

perché degli stranieri non siano saziati dei tuoi beni e le tue fatiche non vadano in casa di estranei;

11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

perché tu non abbia a gemere quando verrà la tua fine, quando la tua carne e il tuo corpo saranno consumati,

12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

e tu non dica: «Come ho fatto a odiare la correzione, e come ha potuto il mio cuore disprezzare la riprensione?

13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

Come ho fatto a non ascoltare la voce di chi m’insegnava e a non porgere l’orecchio a chi m’istruiva?

14 М алко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

Poco mancò che non mi trovassi immerso in ogni male, in mezzo all’assemblea e alla comunità».

15 П ий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

Bevi l’acqua della tua cisterna, l’acqua viva del tuo pozzo.

16 В ън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

Le tue fonti devono forse spargersi al di fuori? I tuoi ruscelli devono forse scorrere per le strade?

17 Н ека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

Siano per te solo, e non per gli stranieri con te.

18 Д а бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

Sia benedetta la tua fonte, e trova gioia nella sposa della tua gioventù.

19 Т я да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

Cerva d’amore, capriola di grazia, le sue carezze t’inebrino in ogni tempo, e sii sempre rapito nell’affetto suo.

20 П онеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

Perché, figlio mio, ti innamoreresti di un’estranea e abbracceresti il seno della donna altrui?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Infatti le vie dell’uomo stanno davanti agli occhi del Signore, egli osserva tutti i suoi sentieri.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

L’empio sarà preso nelle proprie iniquità, tenuto stretto dalle funi del suo peccato.

23 Т ой ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.

Egli morirà per mancanza di correzione, andrà vacillando per la grandezza della sua follia.