1 ( По слав. 10.) За първия певец. Давидов псалом. На Господа уповавам. Как казвате на душата ми: Бягай в гората като птица?

Al direttore del coro. Di Davide. Io confido nel Signore. Voi, come potete dire all’anima mia: «Fuggi al tuo monte come un uccello»?

2 П онеже, ето, нечестивите опъват лък, приготвят стрелите си на тетивите, за да стрелят в тъмно по онези, които са с право сърце.

Poiché, ecco, gli empi tendono l’arco, aggiustano le loro frecce sulla corda per tirarle nell’oscurità contro i retti di cuore.

3 З ащото основите се разориха; а праведният какво е извършил?

Quando le fondamenta sono rovinate, che cosa può fare il giusto?

4 Г оспод е в святия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките синове.

Il Signore è nel suo tempio santo; il Signore ha il suo trono nei cieli; i suoi occhi vedono, le sue pupille scrutano i figli degli uomini.

5 Г оспод изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

Il Signore scruta il giusto, ma detesta l’empio e colui che ama la violenza.

6 Н ад нечестивите ще хвърли примки; огън, сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.

Egli farà piovere sull’empio carboni accesi; zolfo e vento infuocato sarà il contenuto del loro calice.

7 З ащото праведният Бог обича правдата; праведният човек ще гледа лицето Му.

Poiché il Signore è giusto; egli ama la giustizia; gli uomini retti contempleranno il suo volto.