1 Т огава савхиецът Валдад отговори:

Allora Bildad di Suac rispose e disse:

2 Д окога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

«Fino a quando terrai questi discorsi e saranno le parole della tua bocca come un vento impetuoso?

3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Potrebbe Dio pervertire il giudizio? Potrebbe l’Onnipotente pervertire la giustizia?

4 А ко синовете ти са съгрешили пред Него и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

Se i tuoi figli hanno peccato contro di lui, egli li ha dati in balìa del loro misfatto;

5 а ко ти прилежно би потърсил Бога, ако би се помолил на Всемогъщия,

ma tu, se ricorri a Dio e implori l’Onnipotente,

6 т огава, ако ти беше чист и правдив, непременно сега Той би се събудил да работи за теб и би направил да благоденства праведното ти жилище;

se proprio sei puro e integro, certo egli sorgerà in tuo favore e restaurerà la tua giusta dimora.

7 и при все да е било малко началото ти, пак в сетните си дни ще имаш много повече.

Così sarà stato piccolo il tuo principio, ma la tua fine sarà grande oltre misura.

8 П онеже попитай, моля, предишните родове и внимавай в изпитаното от бащите им

«Interroga le passate generazioni, rifletti sull’esperienza dei padri;

9 ( защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка);

poiché noi siamo di ieri e non sappiamo nulla; i nostri giorni sulla terra non sono che un’ombra;

10 н е искат ли те да те научат и да ти явят, и да произнесат думи от сърцата си?

ma quelli certo t’insegneranno, ti parleranno e dal loro cuore trarranno discorsi.

11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

Può il papiro crescere dove non c’è limo? Forse il giunco viene su senz’acqua?

12 Д окато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Mentre sono ancora verdi, e senza che li si tagli, prima di tutte le erbe, inaridiscono.

13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на нечестивия ще загине.

Tale è la sorte di tutti quelli che dimenticano Dio; la speranza dell’empio perirà.

14 Н адеждата му ще се пресече; упованието му е паяжина.

La sua baldanza è troncata, la sua fiducia è come una tela di ragno.

15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя няма да устои; ще се хване за нея, но няма да издържи.

Egli si appoggia alla sua casa, ma essa non regge; vi si aggrappa, ma quella non tiene.

16 Т ой зеленее пред слънцето и клончетата му се простират в градината му;

Egli verdeggia al sole, i suoi rami si protendono sul suo giardino,

17 к орените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като на дом.

le sue radici s’intrecciano sul mucchio delle macerie, penetra fra le pietre della casa.

18 Н о пак, ако го изтръгне някой от мястото му, тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.

Ma divelto che sia dal suo luogo, questo lo rinnega e gli dice: “Non ti ho mai visto!”

19 Е то това е радостта от пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

Tali sono le delizie che gli procura il suo comportamento! Dalla polvere, altri dopo di lui germoglieranno.

20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подири ръката на злотворците.

No, Dio non respinge l’uomo integro, né porge aiuto a quelli che fanno il male.

21 В се пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възклицание.

Egli renderà ancora il sorriso alla tua bocca, sulle tue labbra metterà canti d’esultanza.

22 О нези, които те мразят, ще се облекат със срам; и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Quelli che ti odiano saranno coperti di vergogna, la tenda degli empi sparirà».