1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

C’era un ammalato, un certo Lazzaro di Betania, del villaggio di Maria e di Marta, sua sorella.

2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.

Maria era quella che unse il Signore di olio profumato e gli asciugò i piedi con i suoi capelli; Lazzaro, suo fratello, era malato.

3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

Le sorelle dunque mandarono a dire a Gesù: «Signore, ecco, colui che tu ami è malato».

4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

Gesù, udito ciò, disse: «Questa malattia non è per la morte, ma è per la gloria di Dio, affinché per mezzo di essa il Figlio di Dio sia glorificato».

5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

Or Gesù amava Marta e sua sorella e Lazzaro;

6 С лед като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.

come ebbe udito che egli era malato, si trattenne ancora due giorni nel luogo dove si trovava.

7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Poi disse ai discepoli: «Torniamo in Giudea!»

8 У чениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?

I discepoli gli dissero: «Rabbì, proprio adesso i Giudei cercavano di lapidarti, e tu vuoi tornare là?»

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

Gesù rispose: «Non vi sono dodici ore nel giorno? Se uno cammina di giorno, non inciampa, perché vede la luce di questo mondo;

10 Н о ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.

ma se uno cammina di notte, inciampa, perché la luce non è in lui».

11 Т ова изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.

Così parlò; poi disse loro: «Il nostro amico Lazzaro si è addormentato, ma vado a svegliarlo».

12 Т огава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Perciò i discepoli gli dissero: «Signore, se egli dorme sarà salvo».

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.

Or Gesù aveva parlato della morte di lui, ma essi pensarono che avesse parlato del dormire del sonno.

14 Т огава Исус им каза ясно: Лазар умря.

Allora Gesù disse loro apertamente: «Lazzaro è morto,

15 Н о се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.

e per voi mi rallegro di non essere stato là, affinché crediate; ma ora, andiamo da lui!»

16 Т огава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Allora Tommaso, detto Didimo, disse ai condiscepoli: «Andiamo anche noi, per morire con lui!»

17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.

Gesù dunque, arrivato, trovò che Lazzaro era già da quattro giorni nel sepolcro.

18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;

Or Betania distava da Gerusalemme circa quindici stadi,

19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.

e molti Giudei erano andati da Marta e Maria per consolarle del fratello.

20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.

Come Marta ebbe udito che Gesù veniva, gli andò incontro; ma Maria stava seduta in casa.

21 Т огава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Marta dunque disse a Gesù: «Signore, se tu fossi stato qui, mio fratello non sarebbe morto;

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

{ma} anche adesso so che tutto quello che chiederai a Dio, Dio te lo darà».

23 И сус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

Gesù le disse: «Tuo fratello risusciterà».

24 М арта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.

Marta gli disse: «Lo so che risusciterà, nella risurrezione, nell’ultimo giorno».

25 И сус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

Gesù le disse: «Io sono la risurrezione e la vita; chi crede in me, anche se muore, vivrà,

26 Н икой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

e chiunque vive e crede in me, non morirà mai. Credi tu questo?»

27 Т я Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.

Ella gli disse: «Sì, Signore, io credo che tu sei il Cristo, il Figlio di Dio che doveva venire nel mondo».

28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.

Detto questo, se ne andò e chiamò di nascosto Maria, sua sorella, dicendole: «Il Maestro è qui, e ti chiama».

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

Ed ella, udito questo, si alzò in fretta e andò da lui.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.

Or Gesù non era ancora entrato nel villaggio, ma era sempre nel luogo dove Marta lo aveva incontrato.

31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

Perciò i Giudei che erano in casa con lei e la consolavano, vedendo che Maria si era alzata in fretta ed era uscita, la seguirono, supponendo che si recasse al sepolcro a piangere.

32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Appena Maria fu giunta dov’era Gesù e lo ebbe visto, gli si gettò ai piedi dicendogli: «Signore, se tu fossi stato qui, mio fratello non sarebbe morto».

33 И сус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.

Quando Gesù la vide piangere, e vide piangere anche i Giudei che erano venuti con lei, fremette nello spirito, si turbò e disse:

34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

«Dove lo avete deposto?» Essi gli dissero: «Signore, vieni a vedere!»

35 И сус се просълзи.

Gesù pianse.

36 З атова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!

Perciò i Giudei dicevano: «Guarda come lo amava!»

37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?

Ma alcuni di loro dicevano: «Non poteva, lui che ha aperto gli occhi al cieco, far sì che questi non morisse?»

38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.

Gesù dunque, fremendo di nuovo in se stesso, andò al sepolcro. Era una grotta, e una pietra era posta all’apertura.

39 И сус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.

Gesù disse: «Togliete la pietra!» Marta, la sorella del morto, gli disse: «Signore, egli puzza già, perché siamo al quarto giorno».

40 И сус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

Gesù le disse: «Non ti ho detto che se credi, vedrai la gloria di Dio?»

41 И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Tolsero dunque la pietra. Gesù, alzati gli occhi al cielo, disse: «Padre, ti ringrazio perché mi hai esaudito.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Io sapevo bene che tu mi esaudisci sempre; ma ho detto questo a motivo della folla che mi circonda, affinché credano che tu mi hai mandato».

43 К ато изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

Detto questo, gridò ad alta voce: «Lazzaro, vieni fuori!»

44 У мрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос

Il morto uscì, con i piedi e le mani avvolti da fasce, e il viso coperto da un sudario. Gesù disse loro: «Scioglietelo e lasciatelo andare».

45 Т огава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.

Perciò molti dei Giudei che erano venuti da Maria, e che avevano visto ciò che egli aveva fatto, credettero in lui.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.

Ma alcuni di loro andarono dai farisei e raccontarono loro quello che Gesù aveva fatto. Congiura contro Gesù

47 З атова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.

I capi dei sacerdoti e i farisei, quindi, riunirono il sinedrio e dicevano: «Che facciamo? Perché quest’uomo fa molti segni.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.

Se lo lasciamo fare, tutti crederanno in lui; e i Romani verranno e ci distruggeranno come città e come nazione».

49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

Uno di loro, Caiafa, che era sommo sacerdote quell’anno, disse loro: «Voi non capite nulla,

50 н ито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

e non riflettete come torni a vostro vantaggio che un uomo solo muoia per il popolo e non perisca tutta la nazione».

51 Т ова не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

Ora egli non disse questo di suo; ma siccome era sommo sacerdote in quell’anno, profetizzò che Gesù doveva morire per la nazione,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.

e non soltanto per la nazione, ma anche per riunire in uno i figli di Dio dispersi.

53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.

Da quel giorno dunque deliberarono di farlo morire.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

Gesù quindi non andava più apertamente tra i Giudei, ma si ritirò nella regione vicina al deserto, in una città chiamata Efraim; e là si trattenne con i discepoli.

55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

La Pasqua dei Giudei era vicina, e molti di quella regione salirono a Gerusalemme prima della Pasqua per purificarsi.

56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?

Cercavano dunque Gesù; e, stando nel tempio, dicevano tra di loro: «Che ve ne pare? Verrà alla festa?»

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.

Ora i capi dei sacerdoti e i farisei avevano dato ordine che se qualcuno sapesse dov’egli era, ne facesse denuncia perché potessero arrestarlo.