1 Б ратя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

«Fratelli e padri, ascoltate ciò che ora vi dico a mia difesa».

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

Quando ebbero udito che egli parlava loro in lingua ebraica, fecero ancora più silenzio. Poi disse:

3 А з съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

«Io sono un Giudeo, nato a Tarso di Cilicia, ma allevato in questa città, educato ai piedi di Gamaliele nella rigida osservanza della legge dei padri; sono stato zelante per la causa di Dio, come voi tutti siete oggi;

4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

perseguitai a morte questa Via, legando e mettendo in prigione uomini e donne,

5 к акто свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

come me ne sono testimoni il sommo sacerdote e tutto il collegio degli anziani; avute da loro delle lettere per i fratelli, mi recavo a Damasco per condurre legati a Gerusalemme anche quelli che erano là, perché fossero puniti.

6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

Mentre ero per strada e mi avvicinavo a Damasco, verso mezzogiorno, improvvisamente dal cielo mi sfolgorò intorno una gran luce.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

Caddi a terra e udii una voce che mi disse: “Saulo, Saulo, perché mi perseguiti?”

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

Io risposi: “Chi sei, Signore?” Ed egli mi disse: “Io sono Gesù il Nazareno, che tu perseguiti”.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

Coloro che erano con me videro sì la luce, ma non intesero la voce di colui che mi parlava.

10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

Allora dissi: “Signore, che devo fare?” E il Signore mi disse: “Àlzati, va’ a Damasco, e là ti saranno dette tutte le cose che ti è ordinato di fare”.

11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

E siccome non ci vedevo più a causa del fulgore di quella luce, fui condotto per mano da quelli che erano con me; e così giunsi a Damasco.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

Un certo Anania, uomo pio secondo la legge, al quale tutti i Giudei che abitavano là rendevano buona testimonianza,

13 д ойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

venne da me e, accostatosi, mi disse: “Fratello Saulo, recupera la vista”. E in quell’istante riebbi la vista e lo guardai.

14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

Egli soggiunse: “Il Dio dei nostri padri ti ha destinato a conoscere la sua volontà, a vedere il Giusto e ad ascoltare una parola dalla sua bocca.

15 з ащото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

Perché tu gli sarai testimone davanti a tutti gli uomini delle cose che hai viste e udite.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

E ora, perché indugi? Àlzati, sii battezzato e lavato dei tuoi peccati, invocando il suo nome ”.

17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

Dopo il mio ritorno a Gerusalemme, mentre pregavo nel tempio, fui rapito in estasi

18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

e vidi Gesù che mi diceva: “Affrèttati, esci presto da Gerusalemme, perché essi non riceveranno la tua testimonianza su di me”.

19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

E io dissi: “Signore, essi sanno che io incarceravo e flagellavo nelle sinagoghe quelli che credevano in te;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

quando si versava il sangue di Stefano, tuo testimone, anch’io ero presente e approvavo, e custodivo i vestiti di coloro che lo uccidevano”.

21 Н о Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. Разговор с римския военачалник

Ma egli mi disse: “Va’, perché io ti manderò lontano, tra i popoli”».

22 Д о тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

Lo ascoltarono fino a questa parola; poi alzarono la voce, dicendo: «Togli via dal mondo un uomo simile; perché non è degno di vivere».

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

Com’essi gridavano e gettavano via i loro vestiti e lanciavano polvere in aria,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

il tribuno comandò che Paolo fosse condotto nella fortezza e che venisse interrogato mediante tortura, allo scopo di sapere per quale motivo gridassero così contro di lui.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

Quando lo ebbero disteso e legato con le cinghie, Paolo disse al centurione che era presente: «Vi è lecito flagellare un cittadino romano, che non è stato ancora condannato?»

26 К ато чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!

Il centurione, udito questo, andò a riferirlo al tribuno, dicendo: «Che stai per fare? Quest’uomo è romano!»

27 Т огава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

Il tribuno andò da Paolo e gli chiese: «Dimmi, sei romano?» Ed egli rispose: «Sì».

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

Il tribuno replicò: «Io ho acquistato questa cittadinanza per una grande somma di denaro». E Paolo disse: «Io, invece, l’ho di nascita».

29 Т огава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. Павел пред Синедриона

Allora quelli che stavano per sottoporlo a interrogatorio si ritirarono subito da lui; e anche il tribuno, sapendo che egli era romano, ebbe paura perché l’aveva fatto legare. Paolo davanti al sinedrio

30 Н а сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.

Il giorno seguente, volendo sapere con certezza di che cosa egli fosse accusato dai Giudei, lo liberò e ordinò ai capi dei sacerdoti e a tutto il sinedrio di radunarsi; e, condotto giù Paolo, lo fece comparire davanti a loro.