1 Б ратя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

¶ Men, brethren, and fathers, hear ye my defense which I make now unto you.

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

(And when they heard that he spoke in the Hebrew tongue to them, they kept the more silence, and he said,)

3 А з съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

¶ I am indeed a Jew, born in Tarsus, a city in Cilicia, yet brought up in this city at the feet of Gamaliel and taught according to the truth of the law of the fathers, zealous toward God, as ye all are this day.

4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

And I persecuted this way unto the death, binding and delivering into prisons both men and women.

5 к акто свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

As also the prince of the priests bears me witness, and all the estate of the elders, from whom also I received letters unto the brethren, and went to Damascus to bring those who were bound there unto Jerusalem to be punished.

6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

And it came to pass that, as I made my journey and was come near unto Damascus about noon, suddenly there shone from heaven a great light round about me.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

And I fell unto the ground and heard a voice saying unto me, Saul, Saul, why dost thou persecute me?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

And I answered, Who art thou, Lord? And he said unto me, I Am Jesus of Nazareth, whom thou dost persecute.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

And those that were with me saw indeed the light and were afraid, but they did not hear the voice of him that spoke to me.

10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

And I said, What shall I do, Lord? And the Lord said unto me, Arise and go into Damascus, and there it shall be told thee of all things which are appointed for thee to do.

11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

And when I could not see for the clarity of that light, being led by the hand of those that were with me, I came into Damascus.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

And one Ananias, a devout man according to the law, having a good witness of all the Jews who dwelt there,

13 д ойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

came unto me and stood and said unto me, Brother Saul, receive thy sight. And the same hour I looked up upon him.

14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

And he said, The God of our fathers has chosen thee that thou should know his will and see that Just One and should hear the voice of his mouth.

15 з ащото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

For thou shalt be his witness unto all men of what thou hast seen and heard.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

And now why tarriest thou? Arise and be baptized and wash away thy sins, calling on the name of the Lord.

17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

And it came to pass that, when I was come again to Jerusalem, even while I prayed in the temple, I was in a rapture of understanding

18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

and saw him saying unto me, Make haste and go quickly out of Jerusalem, for they will not receive thy testimony concerning me.

19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

And I said, Lord, they know that I imprisoned and in every synagogue beat those that believed on thee;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

and when the blood of thy martyr Stephen was shed, I also was standing by and consenting unto his death and kept the raiment of those that slew him.

21 Н о Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. Разговор с римския военачалник

And he said unto me, Depart, for I will send thee far from here unto the Gentiles.

22 Д о тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

¶ And they gave him audience unto this word and then lifted up their voices and said, Away with such a fellow from the earth, for it is not fit that he should live.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

And as they cried out and cast off their clothes and threw dust into the air,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

the tribunal commanded him to be brought into the fortress and bade that he should be examined by scourging that he might know why they cried out so against him.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

And as they bound him with thongs, Paul said unto the centurion that stood by, Is it lawful for you to scourge a man that is a Roman and uncondemned?

26 К ато чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!

When the centurion heard that, he went and told the tribunal, saying, Take heed what thou doest, for this man is a Roman.

27 Т огава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

Then the tribunal came and said unto him, Tell me, art thou a Roman? He said, Yes.

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

And the tribunal answered, With a great sum I obtained this freedom. And Paul said, But I was free born.

29 Т огава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. Павел пред Синедриона

Then straightway those who should have tormented him departed from him, and the tribunal was also afraid, after he knew that he was a Roman and because he had bound him.

30 Н а сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.

On the next day, because he wanted to know of certainty the cause for which he was accused of the Jews, he loosed him from his bands and commanded the princes of the priests and all their council to appear and brought Paul down and set him before them.