1 С лед това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израелтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си,

¶ Now in the twenty-fourth day of this month, the sons of Israel were assembled with fasting and with sackcloth and earth upon them.

2 И зраелевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

And the seed of Israel had separated themselves from all strangers and stood and confessed their sins and the iniquities of their fathers.

3 П рез една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

And they stood up in their place and read in the book of the law of the LORD their God one fourth part of the day; and another fourth part they confessed and worshipped the LORD their God.

4 Т огава някои от левитите - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий - застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.

¶ Then stood up upon the stairs of the Levites, Jeshua, Bani, Kadmiel, Shebaniah, Bunni, Sherebiah, Bani, and Chenani and cried with a loud voice unto the LORD their God.

5 П осле левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала.

Then the Levites, Jeshua, Kadmiel, Bani, Hashabniah, Sherebiah, Hodijah, Shebaniah, and Pethahiah said, Stand up and bless the LORD your God for ever and ever; and blessed be thy glorious name, which is exalted above all blessing and praise.

6 Т и си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

Thou, O LORD, art alone; thou hast made the heavens and the heavens of the heavens, with all their host, the earth and all things that are therein, the seas and all that is therein, and thou givest life to them all; and the host of the heavens worship thee.

7 Т и си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;

Thou art, O LORD, the God who didst choose Abram and didst bring him forth out of Ur of the Chaldees and didst give him the name of Abraham

8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците - че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.

and didst find his heart faithful before thee and didst make a covenant with him to give the land of the Canaanite, the Hittite, the Amorite, the Perizzite, the Jebusite, and the Girgashite, to give it, to his seed and hast performed thy word; for thou art righteous.

9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море.

And thou didst see the affliction of our fathers in Egypt and didst hear their cry by the Red sea

10 Т и показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.

and didst show signs and wonders upon Pharaoh and on all his slaves and on all the people of his land; for thou didst know that they had dealt proudly against them. So didst thou make thee a name, as it is this day.

11 Т и раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините - като камък в силните води.

And thou didst divide the sea before them so that they went through the midst of the sea on the dry land; and their persecutors thou didst throw into the deeps, as a stone into the mighty waters.

12 П ри това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем - с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

Moreover, thou didst lead them by day with a pillar of cloud and by night with a pillar of fire to give them light in the way by which they should go.

13 С ъщо Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди;

Thou didst come down upon Mount Sinai and didst speak with them from heaven and didst give them right judgments and true laws, good statutes and commandments,

14 и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей.

and didst make known unto them the sabbath of thy holiness and didst prescribe for them commandments, statutes, and law by the hand of Moses, thy slave.

15 Т и им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.

And thou didst give them bread from heaven in their hunger and didst bring forth water for them out of the rock in their thirst and didst promise them that they should go in to possess the land which thou hadst sworn to give them.

16 Н о те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

But they and our fathers dealt proudly and hardened their necks and did not hearken unto thy commandments

17 т е отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави.

and refused to hear; neither did they remember thy wonders that thou hadst done among them, but hardened their necks and in their rebellion thought to appoint a leader to return to their bondage; but thou art a God of pardons, gracious and merciful, slow to anger, and of great mercy, for thou didst not leave them.

18 Д аже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,

Even when they had made themselves a molten calf and said, This is thy God that brought thee up out of Egypt, and had committed great abominations;

19 Т и пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

yet thou in thy manifold mercies didst not forsake them in the wilderness; the pillar of the cloud did not depart from them by day, to lead them in the way; neither did the pillar of fire by night, to illuminate the way in which they should go.

20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни.

Thou didst give thy good spirit to teach them and didst not withhold thy manna from their mouth and didst give them water for their thirst.

21 Д аже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.

Yea, forty years didst thou sustain them in the wilderness so that they lacked nothing; their clothes did not wax old, and their feet did not swell.

22 П ри това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

Thou didst give them kingdoms and peoples and didst divide them into corners; so they possessed the land of Sihon and the land of the king of Heshbon and the land of Og, king of Bashan.

23 Т и умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

Thou didst multiply their sons as the stars of heaven and didst introduce them into the land, concerning which thou hadst promised to their fathers, that they should go in to inherit it.

24 И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

So the sons came in and possessed the land, and thou didst humble the inhabitants of the land before them, the Canaanites, and didst give them into their hand, with their kings and the peoples of the land, that they might do with them as they would.

25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост.

And they took strong cities and fertile land and inherited houses full of all goods, hewn cisterns, vineyards and oliveyards and many trees of good fruit; so they ate and were filled and became fat and delighted themselves in thy great goodness.

26 Н о те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства.

Nevertheless, they were contentious and rebelled against thee and cast thy law behind their backs and slew thy prophets who testified against them to turn them to thee, and they wrought great abominations.

27 З атова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.

Therefore, thou didst deliver them into the hand of their enemies, who afflicted them; and in the time of their tribulation, they cried unto thee, thou didst hear them from the heavens; and according to thy manifold mercies thou didst give them saviours, who saved them out of the hand of their enemies.

28 Н о като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

But after they had rest, they did evil again before thee; therefore, thou didst leave them in the hand of their enemies so that they had the dominion over them; yet when they returned and cried unto thee, thou didst hear them from the heavens; and many times didst thou deliver them according to thy mercies

29 Т и и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха.

and didst protest unto them, that they return unto thy law; yet they dealt proudly and did not hearken unto thy commandments, but sinned against thy judgments (which if a man shall do, in them he shall live) and withdrew the shoulder and hardened their neck and would not hear.

30 В ъпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

Yet many years didst thou forbear them and didst protest against them with thy spirit by the hand of thy prophets; yet they did not hear; therefore, thou didst give them into the hand of the peoples of the land.

31 О баче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

Nevertheless, for thy great mercies’ sake thou didst not utterly consume them nor forsake them; for thou art a gracious and merciful God.

32 И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.

Now, therefore, our God, the great, mighty, and terrible God, who keeps covenant and mercy, let not all the trouble seem little before thee, that has come upon us, on our kings, on our princes, on our priests, on our prophets, on our fathers, and on all thy people, since the time of the kings of Assyria unto this day.

33 Н аистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

Howbeit thou art just in all that has come upon us; for thou hast done right, but we have done wickedly;

34 О ще царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

neither have our kings, our princes, our priests, nor our fathers, kept thy law nor hearkened unto thy commandments and thy testimonies, with which thou didst testify against them.

35 З ащото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.

For they did not serve thee in their kingdom and in thy great goodness that thou didst give them and in the large and fat land which thou didst deliver before them; neither did they turn from their wicked works.

36 Е то, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.

Behold, we are slaves this day, behold us here, slaves in the land which thou didst give unto our fathers to eat the fruit thereof and the good thereof.

37 Т я дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. Завет/договор на Израел

And it multiplies its fruit for the kings, whom thou hast set over us because of our sins, who have dominion over our bodies and over our cattle, according to their will, and we are in great distress.

38 П оради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците и свещениците ни го подпечатват.

And because of all this, we make a sure covenant and write it; and our princes, Levites, and priests seal unto it.