1 З атова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

¶ Therefore seeing we have this ministry, according to the mercy we have received, we fault not,

2 н о се отрекохме от тайни и срамни дела и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

but remove from ourselves every hidden shameful thing, not walking in craftiness, nor adulterating the word of God, but in the manifestation of the truth, commending ourselves to every man’s conscience in the sight of God.

3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват -

But if our gospel is hid, it is hid to those that are lost,

4 з а тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.

In whom the god of this age has blinded the understanding of those who do not believe, that the light of the gospel of the glory of the Christ, who is the image of God, should not shine in them.

5 ( Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.)

For we preach not ourselves, but Christ Jesus the Lord, and ourselves your slaves for Jesus’ sake.

6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.

For the God, who commanded the light to shine out of darkness, has shined in our hearts to bring forth the light of the knowledge of the clarity of God in the face of Jesus Christ.

7 А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

But we have this treasure in clay vessels that the excellency of the virtue may be of God, and not of us.

8 У гнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

¶ We are troubled on every side, yet not distressed; we are unsure of our lives, but not in despair;

9 г онени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.

persecuted, but not forsaken; cast down, but not destroyed;

10 В инаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.

always bearing about in the body the dying of the Lord Jesus, that the life also of Jesus might be made manifest in our body.

11 З ащото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът.

For we who live are always delivered unto death for Jesus’ sake that the life also of Jesus might be made manifest in our mortal flesh.

12 Т ака че смъртта действа в нас, а животът във вас.

So then death works in us, but life in you.

13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: "Повярвах, затова и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

We having the same Spirit of faith, according as it is written, I believed and, therefore, I have spoken; we also believe and, therefore, speak;

14 п онеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.

knowing that he who raised up the Lord Jesus shall raise us up also by Jesus and shall present us with you.

15 З ащото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.

For we suffer all these things for your sakes that the grace abounding through many may in the thanksgiving redound to the glory of God.

16 З атова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Therefore we fault not; but though our outward man is wearing out, yet the inward man is renewed day by day.

17 З ащото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

For our tribulation, which is momentary and light, prepares an exceeding and eternal weight of glory unto us;

18 к оито не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.

while we look not at the things which are seen, but at the things which are not seen, for the things which are seen are temporal, but the things which are not seen are eternal.