1 Т огава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него.

¶ And the men of Ephraim said unto him, Why hast thou served us thus that thou didst not call us when thou didst go to fight against Midian? And they chided with him sharply.

2 А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?

And he replied unto them, What have I done now in comparison with you? Is not the gleaning of the grapes of Ephraim better than the vintage of Abiezer?

3 В ъв вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това.

God has delivered into your hands the princes of Midian, Oreb and Zeeb, and what was I able to do in comparison with you? Then their anger was abated toward him when he spoke that word.

4 К огато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.

¶ And Gideon came to pass the Jordan, he and the three hundred men that were with him, faint from the pursuit.

5 Т ам Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

And he said unto those of Succoth, Give, I pray you, loaves of bread unto the people that follow me; for they are faint that I may pursue after Zebah and Zalmunna, kings of Midian.

6 А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти?

And the principals of Succoth said, Are the hands of Zebah and Zalmunna now in thy hand that we should give bread unto thy army?

7 А Гедеон отговори: Затова, когато Господ предадѐ Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове.

And Gideon said, Therefore when the LORD has delivered Zebah and Zalmunna into my hand, then I will tear your flesh with the thorns and the briers of the wilderness.

8 О ттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

And he went up from there to Penuel and spoke unto them likewise; and those of Penuel answered him as the men of Succoth had answered him.

9 А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула.

And he spoke also unto the men of Penuel, saying, When I come again in peace, I will break down this tower.

10 А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души - само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя.

Now Zebah and Zalmunna were in Karkor and their hosts with them, about fifteen thousand men, all that were left of all the hosts of the sons of the east, for one hundred and twenty thousand men that drew sword had been slain.

11 Г едеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение.

And Gideon went up by the way of those that dwelt in tents on the east of Nobah and Jogbehah and smote the camp, for the camp was secure.

12 А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска.

And as Zebah and Zalmunna fled, he pursued after them and took the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna and terrified all the host.

13 С лед това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.

And Gideon, the son of Joash, returned from the battle before the sun was up

14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

and caught a young man of the men of Succoth and enquired of him; and he described unto him the principals of Succoth and the elders thereof, seventy-seven men.

15 Т огава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?

And he came unto the men of Succoth and said, Behold Zebah and Zalmunna, with whom ye did upbraid me, saying, Are the hands of Zebah and Zalmunna now in thy hand, that we should give bread unto thy men that are weary?

16 И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже.

And he took the elders of the city and thorns and briars of the wilderness, and with them he taught the men of Succoth.

17 Г едеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.

Likewise he beat down the tower of Penuel and slew the men of the city.

18 Т огава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове.

¶ Then he said unto Zebah and Zalmunna, What manner of men were those whom ye slew at Tabor? And they answered, As thou art, so were they; each one resembled the sons of a king.

19 А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на Господа, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.

And he said, They were my brethren, the sons of my mother; as the LORD lives, if ye had saved them alive, I would not slay you.

20 И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.

And he said unto Jether his firstborn, Rise up and slay them. But the youth did not draw his sword, for he feared because he was yet a youth.

21 Т огава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им.

Then Zebah and Zalmunna said, Rise thou and fall upon us, for as the man is, so is his strength. And Gideon arose, and slew Zebah and Zalmunna and took away the ornaments that were on their camels’ necks.

22 Т огава Израелевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.

¶ Then the men of Israel said unto Gideon, Rule thou over us, both thou and thy son and thy son’s son also, for thou hast delivered us from the hand of Midian.

23 А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. Господ ще владее над вас.

But Gideon replied, I will not rule over you, neither shall my son rule over you; the LORD shall rule over you.

24 Г едеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас - дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.)

And Gideon said unto them, I desire to make a request of you that ye each one would give me the earrings of his prey. (For they had golden earrings because they were Ishmaelites.)

25 А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.

And they answered, We will willingly give them. And they spread a garment, and each one cast therein the earrings of his prey.

26 И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла, освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.

And the weight of the golden earrings that he requested was a thousand seven hundred shekels of gold, without the ornaments and collars and purple clothing that was on the kings of Midian and without the chains that were about their camels’ necks.

27 О т тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израел блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му.

And Gideon made an ephod of them and kept it in his city of Ophrah, and all Israel fornicated after it in that place, and it became a snare unto Gideon and to his house.

28 Т ака Мадиам беше покорен пред израелтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон.

Thus Midian was broken before the sons of Israel so that they lifted up their heads no more. And the land rested forty years in the days of Gideon.

29 Т огава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.

¶ And Jerubbaal, the son of Joash, went and dwelt in his own house.

30 Г едеон имаше седемдесет сина, родени на самия него, защото имаше много жени.

And Gideon had seventy sons that came out of his loins, for he had many wives.

31 С ъщо и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

And his concubine that was in Shechem, she also bore him a son, whose name he called Abimelech.

32 И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова.

And Gideon, the son of Joash, died in a good old age and was buried in the sepulchre of Joash, his father, in Ophrah of the Abiezrites.

33 А когато Гедеон умря, израелтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог.

And it came to pass as soon as Gideon was dead that the sons of Israel turned again and fornicated after the Baalim and made Baalberith their god.

34 И израелтяните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели.

And the sons of Israel did not remember the LORD their God, who had delivered them out of the hands of all their enemies on every side,

35 Н ито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израел.

neither were they merciful with the house of Jerubbaal, namely, Gideon, according to all the good which he had done unto Israel.