1 О баче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.

¶ But I determined this with myself, that I would not come again to you in grief.

2 З ащото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

For if I make you grieve, who is he then that shall make me glad, but the same who is grieved by me?

3 И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

And I wrote this same unto you, lest when I came, I should have grief from those of whom I ought to rejoice; having confidence in you all, that my joy is the joy of you all.

4 З ащото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.

For out of much affliction and anguish of heart I wrote unto you with many tears; not that ye should be grieved, but that ye might know how much more charity I have towards you.

5 Н о ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.

¶ But if any have caused me grief, he has not grieved me, but in part, that I may not put a burden on you all.

6 З а такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

Sufficient to such a one is this reprehension, which was inflicted of many.

7 т ака че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.

So that contrariwise ye ought rather to forgive him and comfort him, lest perhaps such a one should be swallowed up with too much grief.

8 З атова ви моля да го уверите в любовта си към него.

Therefore I beseech you that ye would confirm your charity toward him.

9 П онеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.

For to this end also I wrote, that I might know the proof of you, whether ye are obedient in all things.

10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,

To whom ye forgive any thing, I forgive also; for if I forgave any thing, to whom I forgave it, for your sakes I forgave it in the person of Christ,

11 д а не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли. Успехът на проповедта за Исус Христос

lest Satan should deceive us, for we do not ignore his devices.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,

¶ Having come to Troas for the gospel of the Christ, even though a door was opened unto me in the Lord,

13 д ухът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

I had no rest in my spirit because I did not find Titus my brother, but taking my leave of them, I went from there into Macedonia.

14 Н о благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

Now thanks be unto God, who always causes us to triumph in the Christ and makes manifest the savour of his knowledge by us in every place.

15 З ащото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

For we are unto God a sweet savour of Christ, in those that are saved and in those that perish;

16 Н а едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите - животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело ?

to the one we are the savour of death unto death and to the other the savour of life unto life. And who is sufficient for these things?

17 Н ие сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.

For we are not as many, false merchandisers of the word of God, but as of sincerity, but as of God, in the sight of God we speak in Christ.