1 В това време Самуил умря. Целият Израел се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран.

¶ And Samuel died, and all Israel gathered together and lamented him and buried him in his house at Ramah. And David arose and went down to the wilderness of Paran.

2 А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.

¶ And there was a man in Maon whose possessions were in Carmel, and the man was very great, and he had three thousand sheep and a thousand goats, and he was shearing his sheep in Carmel.

3 И мето на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът - опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род.

Now the name of the man was Nabal; and the name of his wife Abigail. And she was a woman of good understanding and of a beautiful countenance, but the man was hard and evil in his doings, and he was of the lineage of Caleb.

4 К огато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си,

And David heard in the wilderness that Nabal was shearing his sheep.

5 и зпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:

And David sent out ten young men, and David said unto the young men, Climb up to Carmel and go to Nabal and greet him in my name.

6 З дравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!

And thus shall ye say to him, May thou live and peace be unto thee and peace be unto thy house and peace be unto all that thou hast.

7 Ч ух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

I have recently heard that thou hast shearers. Now thy shepherds who were with us, we did not hurt them, neither was there anything missing unto them all the while they were in Carmel.

8 П опитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е под ръка.

Ask thy slaves, and they will tell thee. Therefore, let the young men find grace in thine eyes, for we come in a good day; give, I pray thee, whatever is in thy hand unto thy slaves and to thy son David.

9 И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид - и млъкнаха.

And when David’s young men came, they spoke to Nabal according to all those words in the name of David and ceased.

10 Н о Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.

And Nabal answered David’s slaves and said, Who is David? And who is the son of Jesse? There are many slaves nowadays that break from their masters.

11 И скате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са?

Shall I then take my bread and my water and my slaughtered meat that I have killed for my shearers and give it unto men that I do not know where they are from?

12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.

¶ So David’s young men left and returned and came and told him all those words.

13 Т огава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

Then David said unto his men, Gird ye on each man his sword. And each one girded on his sword, and David also girded on his sword; and about four hundred men went up after David, and they left two hundred with the stuff.

14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.

And one of the servants told Abigail, Nabal’s wife, saying, Behold, David sent messengers out of the wilderness to bless our master, and he railed on them.

15 Н о тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето.

But the men were very good unto us and never hurt us, neither did we miss anything all the time that we have been conversant with them when we were in the fields.

16 Т е бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.

They were a wall unto us both by night and day all the time that we were feeding the sheep with them.

17 З най това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.

Now, therefore, know and consider what thou must do, for evil is determined against our master and against all his household, for he is such a son of Belial that no one can speak to him.

18 Т огава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли.

¶ Then Abigail made haste and took two hundred loaves and two bottles of wine and five sheep ready dressed and five measures of parched flour and one hundred bunches of raisins and two hundred cakes of figs and laid them on asses.

19 Т я каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.

And she said unto her servants, Go on before me; behold, I come after you. But she told nothing to her husband Nabal.

20 И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

And it was so as she rode on the ass that she came down a secret part of the mountain, and, behold, David and his men came down against her, and she met them.

21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро.

Now David had said, Surely in vain have I kept all that this fellow has in the wilderness so that nothing was missed of all that pertained unto him, and he has returned unto me evil for good.

22 Т ака да направи Бог на Давидовите неприятели - да! - и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.

Let God do so and more also unto the enemies of David if I leave of all that pertain to him by the morning light any that piss against the wall.

23 А вигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.

And when Abigail saw David, she hastened and lighted off the ass and fell before David on her face and bowed herself to the ground

24 И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.

and fell at his feet and said, Upon me, my lord, upon me let this iniquity be, and let thy handmaid, I pray thee, speak in thy audience; and hear the words of thy handmaid.

25 Н ека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

Let not my lord, I pray thee, take to heart this man of Belial, even Nabal, for as his name is, so is he; Nabal is his name, and folly is with him; but I, thy handmaid, did not see the servants of my lord whom thou didst send.

26 С ега, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържа̀л от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.

Now, therefore, my lord, as the LORD lives and as thy soul lives, seeing the LORD has withheld thee from coming to shed blood and from avenging thyself with thy own hand, now let thy enemies and those that seek evil to my lord be as Nabal.

27 А сега този подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

And now this blessing which thy handmaid has brought unto my lord, let it be given unto the servants that follow my lord.

28 П рости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.

I pray thee, forgive the trespass of thy handmaid, for the LORD will certainly make my lord a sure house because my lord fights the battles of the LORD, and evil has not been found in thee all thy days.

29 И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господ, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.

Yet a man is risen to pursue thee and to seek thy soul, but the soul of my lord shall be bound in the bundle of life with the LORD thy God, and he shall hurl forth the souls of thine enemies as out of the middle of a sling.

30 А когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израел,

And it shall come to pass when the LORD shall have done to my lord according to all the good that he has spoken concerning thee and shall have appointed thee ruler over Israel,

31 т огава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.

that this shall be no stumblingblock unto thee nor grief of heart unto my lord, either that thou hast shed blood causeless or that my lord has avenged himself; but when the LORD shall have dealt well with my lord, then remember thy handmaid.

32 Т огава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.

¶ Then David said to Abigail, Blessed be the LORD God of Israel who sent thee this day to meet me;

33 И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми.

and blessed be thy advice, and blessed be thou who hast kept me this day from coming to shed blood and from avenging myself with my own hand.

34 З ащото наистина, заклевам се в живота на Господа, Израелевия Бог, Който ме въздържа̀ да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко.

For in very deed as the LORD God of Israel lives, who has kept me back from hurting thee, except thou hadst hastened and come to meet me, surely there had not been left unto Nabal by the morning light any that piss against the wall.

35 Т ака Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех.

So David received of her hand that which she had brought him and said unto her, Go up in peace to thy house; see, I have hearkened to thy voice and have accepted thy person.

36 А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много.

¶ And Abigail came to Nabal, and, behold, he held a banquet in his house like the banquet of a king; and Nabal’s heart was merry within him, for he was very drunken; therefore, she told him nothing, less or more, until the morning light.

37 Н о на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.

But it came to pass in the morning when the wine was gone out of Nabal, and his wife had told him these things, that his heart died within him, and he became as a stone.

38 И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.

And it came to pass about ten days after, that the LORD smote Nabal, and he died.

39 А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

And when David heard that Nabal was dead, he said, Blessed be the LORD that judged the cause of my reproach from the hand of Nabal and has kept his slave from evil, for the LORD has returned the wickedness of Nabal upon his own head. And David sent word unto Abigail to take her to him to wife.

40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те ѝ казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.

And when the slaves of David were come to Abigail to Carmel, they spoke with her, saying, David sent us unto thee to take thee to him to wife.

41 А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си.

And she arose and bowed herself on her face to the earth and said, Behold, let thy handmaid be a slave to wash the feet of the slaves of my lord.

42 Т огава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.

And Abigail hastened and arose and rode upon an ass with five damsels of hers that went after her, and she went after the messengers of David and became his wife.

43 Д авид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени.

David also took Ahinoam of Jezreel, and they were also both of them his wives.

44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим.

For Saul had given Michal, his daughter, David’s wife, to Phalti, the son of Laish, who was of Gallim.