1 С лед това Давид каза: Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан?

¶ And David said, Is anyone left of the house of Saul that I may show him mercy for Jonathan’s sake?

2 И маше един слуга от Сауловия дом на име Сива. Повикаха го при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? А той отговори: Аз съм, твоят слуга.

And there was a servant of the house of Saul whose name was Ziba. And when they had called him unto David, the king said unto him, Art thou Ziba? And he said, Thy slave is he.

3 Ц арят го попита: Не остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа Божия благост? И Сива отговори на царя: Има още един Йонатанов син, болен в краката.

And the king said, Is there no one left of the house of Saul that I may show the mercy of God unto him? And Ziba said unto the king, There remains a son of Jonathan, who is lame on his feet.

4 Ц арят му каза: Къде е той? А Сива отговори на царя: Той е в къщата на Махир, Амииловия син, в Лодавар.

And the king said unto him, Where is he? And Ziba said unto the king, Behold, he is in the house of Machir, the son of Ammiel, in Lodebar.

5 Т огава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махир, Амииловия син, от Лодавар.

Then King David sent and took him out of the house of Machir, the son of Ammiel, from Lodebar.

6 И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.

Now when Mephibosheth, the son of Jonathan, the son of Saul, was come unto David, he fell on his face and worshipped. And David said, Mephibosheth. And he answered, Behold thy slave!

7 Д авид му каза: Не бой се. Бъди сигурен, че ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна всички земи на дядо ти Саул. Ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.

And David said unto him, Fear not; for I will surely show thee mercy for Jonathan, thy father’s sake, and will restore unto thee all the land of Saul, thy father; and thou shalt eat bread at my table continually.

8 А той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, за да погледнеш милостиво на такова умряло куче като мене?

And he bowed himself and said, Who is thy slave, that thou should look upon such a dead dog as I am?

9 Т огава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

¶ Then the king called to Ziba, Saul’s servant, and said unto him, I have given unto thy master’s son all that pertained to Saul and to all his house.

10 Т и ще му обработваш земята - ти, синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде. Но Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.)

Thou, therefore, and thy sons and thy slaves shall till the land for him, and thou shalt bring in the fruits that thy master’s son may have bread to eat, but Mephibosheth, thy master’s son, shall eat bread always at my table. Now Ziba had fifteen sons and twenty slaves.

11 С ива каза на царя: Всичко, което заповяда господарят ми, царят, на слугата си, ще бъде изпълнено. А Мемфивостей, продължи царят, ще яде на моята трапеза като един от царските синове.

Then Ziba said unto the king, According to all that my lord the king has commanded his slave, so shall thy slave do. As for Mephibosheth, said the king, he shall eat at my table as one of the king’s sons.

12 М емфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей.

And Mephibosheth had a young son, whose name was Micha. And all that dwelt in the house of Ziba were servants unto Mephibosheth.

13 Т ака Мемфивостей живееше в Йерусалим и винаги ядеше на царската трапеза. А той беше сакат и с двата крака.

So Mephibosheth dwelt in Jerusalem, for he ate continually at the king’s table and was lame on both his feet.