1 ( По слав. 122.) Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

¶ Unto thee I lift up mine eyes, O thou that dwellest in the heavens.

2 Е то, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята - към ръката на господарката ѝ, така гледат очите ни към Господа, нашия Бог, докато се смили над нас.

Behold, as the eyes of slaves look unto the hand of their masters and as the eyes of a maiden unto the hand of her mistress, so our eyes wait upon the LORD our God, until he shall have mercy upon us.

3 С мили се над нас, Господи, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Have mercy upon us, O LORD, have mercy upon us, for we are exceedingly weary of being held in contempt.

4 П ресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите.

Our soul is exceedingly weary of the scorning of those that are at ease and of the contempt of the proud.