1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

¶ And it came to pass in Iconium that they went both together into the synagogue of the Jews and so spoke, that a great multitude both of the Jews and also of the Greeks believed.

2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

But the disobedient Jews stirred up the Gentiles and corrupted their desire against the brethren.

3 Н о те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

With all this, they abode there a long time speaking with freedom in the Lord, who gave testimony unto the word of his grace and granted that signs and wonders be done by their hands.

4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други - с апостолите.

But the multitude of the city was divided, and part held with the Jews, and part with the apostles.

5 И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,

And when there was an assault made both of the Gentiles and also of the Jews with their princes, to insult them and to stone them,

6 т е научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

they were aware of it and fled unto Lystra and Derbe, cities of Lycaonia, and unto the region that lies round about.

7 и там проповядваха благовестието. Апостолите в Листра

And there they preached the gospel.

8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.

¶ And a certain man sat at Lystra, impotent in his feet, being a cripple from his mother’s womb, who never had walked;

9 Т ой слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

this man heard Paul speak, who steadfastly beholding him and perceiving that he had faith to be healed,

10 к аза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.

said with a loud voice, Stand upright on thy feet. And he leaped and walked.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.

And when the people saw what Paul had done, they lifted up their voices, saying in the speech of Lycaonia, The gods are come down to us in the likeness of men.

12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел - Хермес, понеже той беше главният говорител.

And they called Barnabas, Jupiter; and Paul, Mercurius because he was the chief speaker.

13 И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

Then the priest of Jupiter, who was before their city, brought bulls and garlands unto the gates and would have done sacrifice unto them with the people.

14 К ато чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:

Which when the apostles, Barnabas and Paul, heard of it, they rent their clothes and ran in among the people, crying out

15 О , мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;

and saying, Sirs, why do ye these things? We also are men of like passions with you and preach unto you that ye should turn from these vanities unto the living God, who made the heaven and the earth and the sea and all the things that are therein,

16 К ойто през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,

who in generations past suffered all the Gentiles to walk in their own ways.

17 м акар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

Nevertheless he did not leave himself without witness, in that he did good and gave us rain from heaven and fruitful seasons, filling our hearts with food and gladness.

18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.

And with these words they scarcely restrained the people, that they not sacrifice unto them.

19 М ежду това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял.

¶ And certain Jews from Antioch and Iconium came there, who persuaded the people, and, having stoned Paul, drew him out of the city, supposing he was dead.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия. Завръщането в Антиохия Сирийска

But as the disciples stood round about him, he rose up and came into the city, and the next day he departed with Barnabas to Derbe.

21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия

And when they had preached the gospel to that city and had taught many, they returned again to Lystra and to Iconium and Antioch,

22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

confirming the souls of the disciples and exhorting them to remain in the faith, and that we must through much tribulation enter into the kingdom of God.

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

And having ordained elders for them in every congregation and having prayed with fasting, they commended them to the Lord on whom they believed.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

And after they had passed throughout Pisidia, they came to Pamphylia.

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

And when they had preached the word in Perga, they went down into Attalia

26 О ттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили.

and from there sailed to Antioch, where they had been recommended to the grace of God for the work which they fulfilled.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват.

And when they were come and had gathered the congregation together, they related what great things God had done with them and how he had opened the door of faith unto the Gentiles.

28 И прекараха там доста време с учениците си.

And there they abode a long time with the disciples.