1 А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил: Стани и иди, ти и домът ти, и поживей там, където можеш да живееш; защото Господ повика глада и ще дойде на земята, и ще продължи седем години.

¶ Then Elisha spoke unto the woman, whose son he had restored to life, saying, Arise, and go thou and thine household and sojourn wherever thou canst sojourn; for the LORD has called for a famine which shall come upon the land seven years.

2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът ѝ, да живее във филистимската земя седем години.

Then the woman arose and did as the man of God told her; and she went with her household and sojourned in the land of the Philistines seven years.

3 А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

And it came to pass at the end of the seven years that the woman returned out of the land of the Philistines, and she went forth to cry unto the king for her house and for her lands.

4 А царят разговаряше със слугата на Божия човек Гиезий и казваше: Я ми разкажи за всички големи дела, които Елисей извърши.

And the king had talked with Gehazi, the servant of the man of God, saying, Tell me, I pray thee, all the great things that Elisha has done.

5 И когато разказваше на царя как пророкът беше съживил мъртвия, жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И Гиезий каза: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът ѝ, когото Елисей съживи.

And as he was telling the king how he had restored a dead body to life, behold, the woman, whose son he had restored to life, cried to the king for her house and for her land. So Gehazi said, My lord, O king, this is the woman, and this is her son, whom Elisha restored to life.

6 Ц арят запита жената и тя му разказа историята. Тогава царят ѝ определи един чиновник, на когото нареди: Върни всичко, което е било нейно, и цялата реколта от нивите ѝ от деня, когато е напуснала страната, досега. Болестта на сирийския цар Венадад

And when the king asked the woman, she told him. Then the king appointed unto her a eunuch, saying, Restore all that was hers and all the fruits of the lands since the day that she left the lands, even until now.

7 Е лисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад беше болен; и му известиха: Божият човек дойде тук.

¶ Elisha went to Damascus; and Benhadad, the king of Syria, was sick; and it was told him, saying, The man of God is come here.

8 Ц арят каза на Азаил: Вземи подарък в ръката си и иди да посрещнеш Божия човек, и се допитай чрез него до Господа: Ще оздравея ли от тази болест?

And the king said unto Hazael, Take a present in thy hand, and go, meet the man of God and enquire of the LORD by him, saying, Shall I recover of this disease?

9 И Азаил отиде, за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; дойде, застана пред него и каза: Синът ти Венадад, сирийският цар, ме прати при теб и попита: Ще оздравея ли от тази болест?

So Hazael went to meet him and took a present with him, even of every good thing of Damascus, forty camels’ burden, and came and stood before him, and said, Thy son Benhadad, king of Syria, has sent me to thee, saying, Shall I recover of this disease?

10 Е лисей му отговори: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш от болестта. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре.

And Elisha said unto him, Go, say unto him, Thou may certainly recover. But the LORD has showed me that he shall surely die.

11 И втренчи погледа си в Азаил, без да мръдне, докато онзи се засрами; и Божият човек заплака.

And he settled his countenance steadfastly, until he was ashamed; and the man of God wept.

12 А Азаил попита: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израелтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

Then Hazael said unto him, Why does my lord weep? And he answered, Because I know the evil that thou wilt do unto the sons of Israel; their strong holds wilt thou set on fire, and their young men wilt thou slay with the sword and wilt dash their children and rip up their women with child.

13 А заил каза: Но какво е слугата ти, кучето, за да извърши това голямо дело? Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

And Hazael said, But what, is thy slave a dog, that he should do this great thing? And Elisha answered, The LORD has showed me that thou shalt be king over Syria.

14 Т огава Азаил си тръгна от Елисей, дойде при господаря си и той го запита: Какво ти каза Елисей? Азаил отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

So he departed from Elisha and came to his master; who said to him, What did Elisha say to thee? And he answered, He told me that thou may surely recover.

15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че царят умря. А вместо него се възцари Азаил. Юдейското царство при Йорам и Охозия

And it came to pass on the next day that he took a thick cloth and dipped it in water and spread it on his face so that he died; and Hazael reigned in his stead.

16 И в петата година на Израелевия цар Йорам, син на Ахаав, се възцари Йорам, син на Юдейския цар Йосафат.

¶ And in the fifth year of Joram, the son of Ahab, king of Israel, Jehoshaphat being then king of Judah, Jehoram, the son of Jehoshaphat king of Judah, began to reign.

17 Т ой беше на възраст тридесет и две години, когато се възцари, и царува̀ осем години в Йерусалим.

He was thirty-two years old when he began to reign, and he reigned eight years in Jerusalem.

18 И ходѝ в пътя на Израелевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и вършѝ зло пред Господа.

He walked in the way of the kings of Israel, as did the house of Ahab, for the daughter of Ahab was his wife, and he did evil in the sight of the LORD.

19 П ри все това Господ не поиска да изтреби Юдея заради слугата Си Давид, както му беше обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му до века.

Yet with all this, the LORD would not destroy Judah for David, his slave’s sake, as he had promised him to give him always a light of his sons.

20 В неговите дни Едом отхвърли властта на Юдея и си поставиха свой цар.

In his days, Edom revolted from under the hand of Judah and made a king over themselves.

21 З атова Йорам замина за Саир заедно с всички колесници; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а народът побегна в шатрите си.

So Joram went over to Zair and all his chariots with him, and he rose up by night and smote the Edomites, who had compassed him about, and the captains of the chariots; and the people fled into their tents.

22 О баче Едом отхвърли властта на Юдея и остана независим до днес. Тогава, в същото време, и Ливна стана независима.

Yet Edom revolted from under the hand of Judah unto this day. Then Libnah revolted at the same time.

23 А останалите дела на Йорам и всичко, каквото извърши, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

And the rest of the acts of Joram and all that he did, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

24 И Йорам заспа с бащите си и беше погребан с тях в Давидовия град; а вместо него се възцари синът му Охозия.

And Joram slept with his fathers and was buried with his fathers in the city of David, and Ahaziah, his son, reigned in his stead.

25 О хозия, син на Юдейския цар Йорам, се възцари в двадесетата година на Израелевия цар Йорам, Ахаавовия син.

¶ In the twelfth year of Joram, the son of Ahab king of Israel, Ahaziah, the son of Jehoram king of Judah, began to reign.

26 О хозия беше на възраст двадесет и две години, когато се възцари, и царува̀ една година в Йерусалим. Името на майка му беше Готолия, внучка на Израелевия цар Амрий.

Ahaziah was twenty-two years old when he began to reign, and he reigned one year in Jerusalem. And his mother’s name was Athaliah, the daughter of Omri, king of Israel.

27 Т ой ходѝ в пътя на Ахаавовия дом и извърши зло пред Господа, както Ахаавовият дом; защото беше зет на Ахаавовия дом.

And he walked in the way of the house of Ahab and did evil in the sight of the LORD, as did the house of Ahab; for he was the son-in-law of the house of Ahab.

28 И отиде на война с Йорам, Ахаавовия син, против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Йорам.

And he went with Joram, the son of Ahab, to the war against Hazael, king of Syria, in Ramothgilead; and the Syrians wounded Joram.

29 И така, цар Йорам се върна в Езраел, за да се лекува от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. А Юдейският цар Охозия, Йорамовият син, слезе в Езраел, за да види Йорам, Ахаавовия син, защото беше болен.

And King Joram went back to be healed in Jezreel of the wounds which the Syrians had given him at Ramah, when he fought against Hazael, king of Syria. And Ahaziah, the son of Jehoram king of Judah, went down to see Joram, the son of Ahab in Jezreel, because he was sick.