1 П оради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

¶ Therefore, leaving now the word of the beginning of the establishment of the Christ, let us go on unto perfection, not laying again the foundation of repentance from works of death, and of faith in God,

2 у чение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

of the doctrine of the baptisms, and of the laying on of hands, and of the resurrection of the dead, and of eternal judgment.

3 И това ще направим, ако Бог позволи.

And this we will indeed do, if God permits.

4 З ащото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

For it is impossible that those who once received the light and tasted of that heavenly gift and were made partakers of the Holy Spirit

5 и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

and likewise have tasted the good word of God and the virtue of the age to come,

6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

and have backslidden, be renewed again by repentance, crucifying again for themselves the Son of God and putting him to an open shame.

7 З ащото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

For the earth which drinks in the rain that comes often upon it and brings forth herbs in season for those by whom it is dressed receives blessing from God;

8 н о ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

but that which bears thorns and briers is rejected and is near unto cursing, whose end shall be by fire.

9 О баче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

¶ But, beloved, we expect better things than these of you, things near unto saving health, though we thus speak.

10 З ащото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

For God is not unjust to forget your work and labour of charity which ye have showed in his name, having helped the saints and helping them.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

But we desire that each one of you show the same diligence until the end for the fulfillment of your hope,

12 д а не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

that ye not become slothful, but imitators of those who by faith and patience inherit the promises.

13 З ащото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

For when God promised unto Abraham, because he could swear by no greater, he swore by himself,

14 " Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

saying, Surely blessing I will bless thee and multiplying I will multiply thee.

15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

And so, after he had patiently endured, he obtained the promise.

16 З ащото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

For men verily swear by the greater, and an oath for confirmation is to them an end of all controversy.

17 т ака и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

In which God, desiring to show more abundantly unto the heirs of promise the immutability of his counsel, confirmed it by an oath,

18 т ака че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

that by two immutable things, in which it is impossible for God to lie, we might have a strong consolation, who have fled for refuge to lay hold upon the hope set before us,

19 к оято имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

which we have as an anchor of the soul, both sure and steadfast, and which enters even into that which is within the veil,

20 к ъдето Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.

where our precursor, Jesus, has entered for us and is made high priest for ever after the order of Melchisedec.