1 В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.

¶ Now it came to pass in the days when the judges governed that there was a famine in the land. And a certain man of Bethlehem of Judah went to sojourn in the fields of Moab, he, and his wife, and his two sons.

2 И мето на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.

And the name of the man was Elimelech, and the name of his wife Naomi, and the name of his two sons Mahlon and Chilion, Ephrathites of Bethlehem of Judah. And they came into the fields of Moab and continued there.

3 Е лимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.

And Elimelech, Naomi’s husband, died, and she was left with her two sons,

4 И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.

who took wives for themselves of the women of Moab; the name of the one was Orpah, and the name of the other Ruth; and they dwelt there about ten years.

5 С лед това Маалон и Хелеон умряха - и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.

And Mahlon and Chilion both died also; and the woman was left without her two sons and her husband.

6 С лед това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.

¶ Then she arose with her daughters-in-law, to return from the fields of Moab, for she had heard in the field of Moab how the LORD had visited his people to give them bread.

7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,

Therefore she went forth out of the place where she had been and her two daughters-in-law with her; and they went on the way to return unto the land of Judah.

8 Н оемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.

And Naomi said unto her two daughters-in-law, Go, return each of you to thy mother’s house; the LORD deal with you in mercy as ye have dealt with the dead and with me.

9 Г оспод да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.

The LORD grant you that ye may find rest, each of you in the house of her husband. Then she kissed them, and they lifted up their voice and wept.

10 С лед това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.

And they said unto her, Surely we will return with thee unto thy people.

11 Н о Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

And Naomi replied, Go back, my daughters; why must ye go with me? Do I have more sons in my womb that they may be your husbands?

12 В ърнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,

Turn, my daughters, and go back, for I am too old to have a husband. Even if I should say, I have hope, if I should have a husband tonight and should also bear sons,

13 в ие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.

should ye tarry for them until they are grown? Should ye stay without husbands because of them? No, my daughters, for I have greater bitterness than you because the hand of the LORD has come out against me.

14 А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.

And they lifted up their voice and wept again, and Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth cleaved unto her.

15 Т огава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.

And she said, Behold, thy sister-in-law has returned to her people and to her gods; return thou after thy sister-in-law.

16 А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог - мой Бог.

And Ruth said, Do not intreat me to leave thee or to return from following after thee, for wherever thou goest, I will go; and wherever thou shalt lodge, I will lodge; thy people shall be my people and thy God my God.

17 К ъдето умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.

Where thou diest, I will die, and there will I be buried; let the LORD do so unto me and let him give unto me that only death shall part thee and me.

18 Н оемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.

When she saw that she was courageous to go with her, then she left off speaking to her.

19 И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?

¶ So the two walked until they came to Bethlehem. And it came to pass, entering into Bethlehem, that all the city was moved because of them, and they said, Is this Naomi?

20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният много ме огорчи.

And she said unto them, Call me not Naomi, call me Mara; for the Almighty has dealt very bitterly with me.

21 З адоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?

I went out full, and the LORD has brought me home again empty. Why then call ye me Naomi, seeing the LORD has testified against me, and the Almighty has afflicted me?

22 Т ака се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.

So Naomi returned, and Ruth the Moabitess, her daughter-in-law, with her, who returned out of the fields of Moab, and they came to Bethlehem in the beginning of barley harvest.