1 А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

¶ And Jacob dwelt in the land in which his father was a stranger, in the land of Canaan.

2 Е то словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

These are the generations of Jacob. Joseph, being seventeen years old, was feeding the flock with his brethren; and the lad was with the sons of Bilhah and with the sons of Zilpah, his father’s wives; and Joseph brought unto his father their evil report.

3 А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

Now Israel loved Joseph more than all his other sons because he was the son of his old age, and he made him a coat of many colours.

4 Н о братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

And when his brethren saw that their father loved him more than all his brethren, they hated him and could not speak peaceably unto him.

5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

¶ And Joseph dreamed a dream, and he told it to his brethren; and they hated him yet the more.

6 Т ой им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

And he said unto them, Hear, I pray you, this dream which I have dreamed:

7 Е то, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

For, behold, we were binding sheaves in the field, and, behold, my sheaf arose and also stood upright; and, behold, your sheaves stood round about and made obeisance to my sheaf.

8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

And his brethren said to him, Shalt thou indeed reign over us? Or shalt thou indeed have dominion over us? And they hated him yet the more for his dreams and for his words.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

And he dreamed yet another dream and told it to his brethren, saying, Behold, I have dreamed another dream; and, behold, the sun and the moon and eleven stars made obeisance to me.

10 Н о когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

And he told it to his father and to his brethren; and his father reprehended him and said unto him, What is this dream that thou hast dreamed? Shall I and thy mother and thy brethren indeed come to bow down ourselves to thee to the earth?

11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

And his brethren envied him; but his father kept the word.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

¶ And his brethren went to feed their father’s sheep in Shechem.

13 И зраел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

And Israel said unto Joseph, Do not thy brethren feed the sheep in Shechem? Come and I will send thee unto them. And he said to him, Here am I.

14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

And he said to him, Go, I pray thee, see whether it is well with thy brethren and well with the sheep and bring me word again. So he sent him out of the valley of Hebron, and he came to Shechem.

15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

And a certain man found him, and, behold, he was wandering in the field; and the man asked him, saying, What seekest thou?

16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

And he said, I seek my brethren; tell me, I pray thee, where they feed their flocks.

17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

And the man said, They are departed from here; for I heard them say, Let us go to Dothan. And Joseph went after his brethren and found them in Dothan.

18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

And when they saw him afar off, even before he came near unto them, they conspired against him to slay him.

19 К азаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

And they said one to another, Behold, this dreamer comes;

20 Е лате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

now therefore, come and let us slay him and cast him into a cistern, and we will say, Some evil beast has devoured him; and we shall see what will become of his dreams.

21 Н о Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

When Reuben heard it, he delivered him out of their hands and said, Let us not kill him.

22 Р увим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

And Reuben said unto them, Shed no blood but cast him into this cistern that is in the wilderness and lay no hand upon him that he might rid him out of their hands to deliver him to his father again.

23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

¶ And it came to pass, when Joseph was come unto his brethren, that they stripped Joseph out of his coat, his coat of many colours that was on him;

24 Т огава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

and they took him and cast him into the cistern; and the pit was empty, there was no water in it.

25 П осле, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

And they sat down to eat bread; and they lifted up their eyes and looked, and, behold, a company of Ishmeelites came from Gilead with their camels bearing aromas and balm and myrrh, going to carry it down to Egypt.

26 Т огава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

Then Judah said unto his brethren, What profit is it if we slay our brother and conceal his blood?

27 Е лате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

Come and let us sell him to the Ishmeelites and let not our hand be upon him; for he is our brother and our flesh. And his brethren were content.

28 К огато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

And when the Midianite merchantmen passed by, they took and lifted up Joseph out of the cistern and sold Joseph to the Ishmeelites for twenty pieces of silver. And they brought Joseph into Egypt.

29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

And Reuben returned unto the cistern; and, behold, Joseph was not inside, and he rent his clothes.

30 В ърна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

And he returned unto his brethren and said, The young man is not; and I, where shall I go?

31 Т огава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

¶ Then they took Joseph’s coat and killed a kid of the goats and dipped the coat in the blood;

32 и зпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

and they sent the coat of many colours, and they brought it to their father and said, We have found this, recognize now whether it is thy son’s coat or not.

33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

And he knew it and said, It is my son’s coat; an evil beast has devoured him; Joseph is without doubt rent in pieces.

34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

Then Jacob rent his clothes and put sackcloth upon his loins and mourned for his son many days.

35 Т огава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

And all his sons and all his daughters rose up to comfort him, but he refused to be comforted, and he said, For I will go down into the grave unto my son mourning. Thus his father wept for him.

36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.

And the Midianites sold him into Egypt unto Potiphar, an officer of Pharaoh’s and captain of the guard.