1 А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

Now Jacob dwelt in the land where his father was a stranger, in the land of Canaan.

2 Е то словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

This is the history of Jacob. Joseph, being seventeen years old, was feeding the flock with his brothers. And the lad was with the sons of Bilhah and the sons of Zilpah, his father’s wives; and Joseph brought a bad report of them to his father.

3 А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

Now Israel loved Joseph more than all his children, because he was the son of his old age. Also he made him a tunic of many colors.

4 Н о братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

But when his brothers saw that their father loved him more than all his brothers, they hated him and could not speak peaceably to him.

5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

Now Joseph had a dream, and he told it to his brothers; and they hated him even more.

6 Т ой им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

So he said to them, “Please hear this dream which I have dreamed:

7 Е то, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

There we were, binding sheaves in the field. Then behold, my sheaf arose and also stood upright; and indeed your sheaves stood all around and bowed down to my sheaf.”

8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

And his brothers said to him, “Shall you indeed reign over us? Or shall you indeed have dominion over us?” So they hated him even more for his dreams and for his words.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

Then he dreamed still another dream and told it to his brothers, and said, “Look, I have dreamed another dream. And this time, the sun, the moon, and the eleven stars bowed down to me.”

10 Н о когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

So he told it to his father and his brothers; and his father rebuked him and said to him, “What is this dream that you have dreamed? Shall your mother and I and your brothers indeed come to bow down to the earth before you?”

11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

And his brothers envied him, but his father kept the matter in mind. Joseph Sold by His Brothers

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

Then his brothers went to feed their father’s flock in Shechem.

13 И зраел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

And Israel said to Joseph, “Are not your brothers feeding the flock in Shechem? Come, I will send you to them.” So he said to him, “Here I am.”

14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

Then he said to him, “Please go and see if it is well with your brothers and well with the flocks, and bring back word to me.” So he sent him out of the Valley of Hebron, and he went to Shechem.

15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

Now a certain man found him, and there he was, wandering in the field. And the man asked him, saying, “What are you seeking?”

16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

So he said, “I am seeking my brothers. Please tell me where they are feeding their flocks. ”

17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

And the man said, “They have departed from here, for I heard them say, ‘Let us go to Dothan.’” So Joseph went after his brothers and found them in Dothan.

18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

Now when they saw him afar off, even before he came near them, they conspired against him to kill him.

19 К азаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

Then they said to one another, “Look, this dreamer is coming!

20 Е лате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

Come therefore, let us now kill him and cast him into some pit; and we shall say, ‘Some wild beast has devoured him.’ We shall see what will become of his dreams!”

21 Н о Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

But Reuben heard it, and he delivered him out of their hands, and said, “Let us not kill him.”

22 Р увим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

And Reuben said to them, “Shed no blood, but cast him into this pit which is in the wilderness, and do not lay a hand on him”—that he might deliver him out of their hands, and bring him back to his father.

23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

So it came to pass, when Joseph had come to his brothers, that they stripped Joseph of his tunic, the tunic of many colors that was on him.

24 Т огава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

Then they took him and cast him into a pit. And the pit was empty; there was no water in it.

25 П осле, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

And they sat down to eat a meal. Then they lifted their eyes and looked, and there was a company of Ishmaelites, coming from Gilead with their camels, bearing spices, balm, and myrrh, on their way to carry them down to Egypt.

26 Т огава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

So Judah said to his brothers, “What profit is there if we kill our brother and conceal his blood?

27 Е лате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

Come and let us sell him to the Ishmaelites, and let not our hand be upon him, for he is our brother and our flesh.” And his brothers listened.

28 К огато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

Then Midianite traders passed by; so the brothers pulled Joseph up and lifted him out of the pit, and sold him to the Ishmaelites for twenty shekels of silver. And they took Joseph to Egypt.

29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

Then Reuben returned to the pit, and indeed Joseph was not in the pit; and he tore his clothes.

30 В ърна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

And he returned to his brothers and said, “The lad is no more; and I, where shall I go?”

31 Т огава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

So they took Joseph’s tunic, killed a kid of the goats, and dipped the tunic in the blood.

32 и зпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

Then they sent the tunic of many colors, and they brought it to their father and said, “We have found this. Do you know whether it is your son’s tunic or not?”

33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

And he recognized it and said, “ It is my son’s tunic. A wild beast has devoured him. Without doubt Joseph is torn to pieces.”

34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

Then Jacob tore his clothes, put sackcloth on his waist, and mourned for his son many days.

35 Т огава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

And all his sons and all his daughters arose to comfort him; but he refused to be comforted, and he said, “For I shall go down into the grave to my son in mourning.” Thus his father wept for him.

36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.

Now the Midianites had sold him in Egypt to Potiphar, an officer of Pharaoh and captain of the guard.