1 А Йов отговори:

Then Job answered and said:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

“Oh, that my grief were fully weighed, And my calamity laid with it on the scales!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

For then it would be heavier than the sand of the sea— Therefore my words have been rash.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

For the arrows of the Almighty are within me; My spirit drinks in their poison; The terrors of God are arrayed against me.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

Does the wild donkey bray when it has grass, Or does the ox low over its fodder?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Can flavorless food be eaten without salt? Or is there any taste in the white of an egg?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

My soul refuses to touch them; They are as loathsome food to me.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

“Oh, that I might have my request, That God would grant me the thing that I long for!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

That it would please God to crush me, That He would loose His hand and cut me off!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Then I would still have comfort; Though in anguish I would exult, He will not spare; For I have not concealed the words of the Holy One.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

“What strength do I have, that I should hope? And what is my end, that I should prolong my life?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

Is my strength the strength of stones? Or is my flesh bronze?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

Is my help not within me? And is success driven from me?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

“To him who is afflicted, kindness should be shown by his friend, Even though he forsakes the fear of the Almighty.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

My brothers have dealt deceitfully like a brook, Like the streams of the brooks that pass away,

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

Which are dark because of the ice, And into which the snow vanishes.

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

When it is warm, they cease to flow; When it is hot, they vanish from their place.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

The paths of their way turn aside, They go nowhere and perish.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

The caravans of Tema look, The travelers of Sheba hope for them.

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

They are disappointed because they were confident; They come there and are confused.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

For now you are nothing, You see terror and are afraid.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

Did I ever say, ‘Bring something to me’? Or, ‘Offer a bribe for me from your wealth’?

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Or, ‘Deliver me from the enemy’s hand’? Or, ‘Redeem me from the hand of oppressors’?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

“Teach me, and I will hold my tongue; Cause me to understand wherein I have erred.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

How forceful are right words! But what does your arguing prove?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

Do you intend to rebuke my words, And the speeches of a desperate one, which are as wind?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

Yes, you overwhelm the fatherless, And you undermine your friend.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

Now therefore, be pleased to look at me; For I would never lie to your face.

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Yield now, let there be no injustice! Yes, concede, my righteousness still stands!

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Is there injustice on my tongue? Cannot my taste discern the unsavory?