1 А Йов отговори:

Entonces Job respondió:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

“¡Oh, si pudiera pesarse mi sufrimiento, Y ponerse en la balanza junto con mi calamidad!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

Porque pesarían ahora más que la arena de los mares; Por eso mis palabras han sido precipitadas.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Porque las flechas del Todopoderoso (Shaddai) están clavadas en mí, Cuyo veneno bebe mi espíritu; Contra mí se juntan los terrores de Dios.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

¿Acaso rebuzna el asno montés junto a su hierba, O muge el buey junto a su forraje?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

¿Se come sin sal lo insípido, O hay gusto en la clara del huevo ?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

Mi alma se niega a tocar estas cosas; Son alimento repugnante para mí.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

¡Quién me diera que mi petición se cumpliera, Que Dios me concediera mi anhelo,

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

Que Dios consintiera en aplastarme, Que soltara Su mano y acabara conmigo!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Pero aún tengo consuelo, Y me regocijo en el dolor sin tregua, Que no he negado las palabras del Santo.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

¿Cuál es mi fuerza, para que yo espere, Y cuál es mi fin, para que yo resista ?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

¿Es mi fuerza la fuerza de las piedras, O es mi carne de bronce?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

¿Es que mi ayuda no está dentro de mí, Y está alejado de mí todo auxilio ?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

Para el abatido, debe haber compasión de parte de su amigo; No sea que abandone el temor (la reverencia) del Todopoderoso.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

Mis hermanos han obrado engañosamente como un torrente, Como las corrientes de los arroyos que se desvanecen,

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

Que a causa del hielo están turbios Y en los que la nieve se derrite.

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

Cuando se quedan sin agua, están silenciosos, Cuando hace calor, desaparecen de su lugar.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Serpentean las sendas de su curso, Se evaporan en la nada y perecen.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Las caravanas de Temán los buscaron, Los viajeros de Sabá contaban con ellos.

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

Quedaron frustrados porque habían confiado, Llegaron allí y fueron confundidos.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Ciertamente, así son ustedes ahora, Ven algo aterrador y se espantan.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

¿Acaso he dicho: ‘Denme algo, De su riqueza ofrézcanme un soborno,

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Líbrenme de la mano del adversario,’ O: ‘Rescátenme de la mano de los tiranos’?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

Instrúyanme, y yo me callaré; Muéstrenme en qué he errado.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

¡Cuán dolorosas son las palabras sinceras! Pero ¿qué prueba el argumento de ustedes?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

¿Piensan censurar mis palabras, Cuando las palabras del desesperado se las lleva el viento ?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

Aun echarían suerte sobre los huérfanos, Y especularían con su amigo.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

Y ahora, traten de mirarme, Y vean si miento en sus propias caras.

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Desistan, por favor; que no haya injusticia; Sí, desistan; en ello está aún mi justicia.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

¿Acaso hay injusticia en mi lengua? ¿No puede mi paladar discernir calamidades ?