1 ( По слав. 64.) За първия певец, Давидов псалом. Песен. Теб чака хваление, Боже, в Сион; и пред Тебе ще се изпълни оброкът.

Silencio habrá delante de Ti, y alabanza en Sion, oh Dios. A Ti se cumplirá el voto.

2 Т и, Който слушаш молитва, при Тебе ще идва всяка твар.

¡Oh Tú, que escuchas la oración! Hasta Ti viene todo hombre.

3 Б еззакония ме надвиха; но престъпленията ни - Ти ще ги очистиш.

Las iniquidades prevalecen contra mí, Pero nuestras transgresiones Tú las perdonas.

4 Б лажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твоите дворове; ще се наситим от благата на Твоя дом, на святия Ти храм.

Cuán bienaventurado es aquel que Tú escoges, y acercas a Ti, Para que more en Tus atrios. Seremos saciados con el bien de Tu casa, Tu santo templo.

5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, надеждо на всичките земни краища и на онези, които са далеч по море -

Con grandes prodigios nos respondes en justicia, Oh Dios de nuestra salvación, Tú eres la confianza de todos los términos de la tierra y del más lejano mar;

6 Т и, Който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество,

El que afirma los montes con Su poder, Ceñido de potencia;

7 К ойто правиш да утихва шумът на морето, бученето на вълните му и размирието на племената.

El que calma el rugido de los mares, El estruendo de las olas, Y el tumulto de los pueblos.

8 Т ака и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;

Por eso los que moran en los confines de la tierra temen Tus obras, Tú haces cantar de júbilo a la aurora y al ocaso.

9 к ато посещаваш земята и я напояваш, Ти я обогатяваш преизобилно. Реките Божии са пълни с вода, за да дадеш жито на народа Си, защото така си приготвил земята;

Tú visitas la tierra y la riegas en abundancia, En gran manera la enriqueces. El río de Dios rebosa de agua; Tú les preparas su grano, porque así preparas la tierra.

10 к ато напояваш нейните бразди, изравняваш буците ѝ; като я размекваш с капките на дъжда, благославяш поникналото от нея;

Riegas sus surcos abundantemente, Allanas sus camellones, La ablandas con lluvias, Bendices sus renuevos.

11 в ърху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина.

Tú has coronado el año con Tus bienes, Y Tus huellas destilan grasa.

12 П асбищата на пустинята капят от изобилията си и хълмовете се опасват с радост;

Destilan los pastos del desierto, Y los collados se adornan de alegría.

13 л ивадите се обличат със стада и долините се покриват с жито; възклицават, също и пеят.

Las praderas se visten de rebaños, Y los valles se cubren de grano; Dan voces de júbilo, sí, cantan.