1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

Señor, Tú has sido un refugio para nosotros De generación en generación.

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

Antes que los montes fueran engendrados, Y nacieran la tierra y el mundo, Desde la eternidad y hasta la eternidad, Tú eres Dios.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

Haces que el hombre vuelva a ser polvo, Y dices: “Vuelvan, hijos de los hombres.”

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

Porque mil años ante Tus ojos Son como el día de ayer que ya pasó, Y como una vigilia de la noche.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

Tú los has barrido como un torrente, son como un sueño; Son como la hierba que por la mañana reverdece;

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

Por la mañana florece y reverdece; Al atardecer se marchita y se seca.

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

Porque hemos sido consumidos con Tu ira, Y por Tu furor hemos sido conturbados.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

Has puesto nuestras iniquidades delante de Ti, Nuestros pecados secretos a la luz de Tu presencia.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

Porque por Tu furor han declinado todos nuestros días; Acabamos nuestros años como un suspiro.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Los días de nuestra vida llegan a setenta años; Y en caso de mayor vigor, a ochenta años. Con todo, su orgullo es sólo trabajo y pesar, Porque pronto pasa, y volamos.

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¿Quién conoce el poder de Tu ira, Y Tu furor conforme al temor (a la reverencia) que se debe a Ti?

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Enséñanos a contar de tal modo nuestros días, Que traigamos al corazón sabiduría.

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Vuelve, Señor; ¿hasta cuándo ? Y compadécete de Tus siervos.

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

Sácianos por la mañana con Tu misericordia, Y cantaremos con gozo y nos alegraremos todos nuestros días.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

Alégranos conforme a los días que nos afligiste, Y a los años en que vimos adversidad.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

Sea manifestada Tu obra a Tus siervos, Y Tu majestad a sus hijos,

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.

Y sea la gracia del Señor nuestro Dios sobre nosotros. Confirma, pues, sobre nosotros la obra de nuestras manos; Sí, la obra de nuestras manos confirma.