1 Г осподнето слово, което дойде към Йеремия за бездъждието:

Lo que vino como palabra del Señor a Jeremías respecto a la sequía:

2 Ю да ридае и хората в портите му са изнемощели; седят на земята облечени в черно; и викът на Йерусалим се издигна.

“De luto está Judá, Y sus puertas desfallecen, Están por tierra enlutadas, Y sube el clamor de Jerusalén.

3 Г олемците му пращат подчинените си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамват се и се смущават, и покриват главите си.

Sus nobles enviaban a sus siervos por agua; Iban a las cisternas y no hallaban agua; Volvían con sus vasijas vacías. Quedaron avergonzados y humillados, Y se cubrieron la cabeza.

4 П онеже земята се напука, защото няма дъжд на земята, затова орачите се посрамват, покриват главите си.

El suelo está agrietado, Pues no ha habido lluvia sobre la tierra; Los labradores, avergonzados, Se han cubierto la cabeza.

5 О ще и кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева.

Porque aun la cierva en el campo ha parido, pero abandona su cría Porque no hay hierba.

6 И дивите осли, като застават по голите височини, задушават се за въздух като чакали; очите им чезнат, понеже няма трева.

Los asnos monteses se paran en las alturas desoladas, Jadeando por aire como chacales; Desfallecen sus ojos Porque no hay vegetación.

7 Г осподи, при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много; пред Тебе съгрешихме.

Aunque nuestras iniquidades testifican contra nosotros, Oh Señor, obra por amor de Tu nombre. En verdad han sido muchas nuestras apostasías, Contra Ti hemos pecado.

8 Н адеждо на Израел, Спасителю негов в скръбно време, защо да си като пришълец в тази страна и като пътник, отбил се да пренощува?

Tú, esperanza de Israel, Salvador suyo en tiempo de angustia, ¿Por qué has de ser como extranjero en la tierra, O como caminante que ha plantado su tienda para pasar la noche?

9 З ащо да си като смаян човек, като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; не ни изоставяй.

¿Por qué has de ser como hombre desalentado, Como guerrero incapaz de salvar ? Sin embargo Tú estás en medio nuestro, oh Señor, Y por Tu nombre somos llamados; ¡No nos abandones!”

10 Т ака казва Господ на този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържаха краката си, така Господ не благоволи към тях; сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.

Así dice el Señor de este pueblo: “¡Cómo les ha gustado vagar! No han refrenado sus pies. El Señor, pues, no los acepta; ahora se acordará El de su iniquidad y castigará sus pecados.”

11 И Господ ми каза: Недей се моли за доброто на този народ.

Y el Señor me dijo: “No ruegues por el bienestar de este pueblo.

12 Д аже ако постят, няма да послушам вика им, и ако принесат всеизгаряния и приноси, няма да благоволя към тях; а ще ги довърша с меч, глад и мор.

Cuando ayunen, no escucharé su clamor; cuando ofrezcan holocausto y ofrenda de cereal, no los aceptaré; sino que con espada, con hambre y con pestilencia los destruiré.”

13 Т огава казах: Уви, Господи Йехова! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч, нито ще има глад у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място.

Pero yo dije: “¡Ah, Señor Dios! Los profetas les dicen: ‘No verán espada ni tendrán hambre, sino que les daré paz verdadera en este lugar.’”

14 Т огава Господ ми каза: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил; те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, суетата и измамата на своето сърце.

Entonces el Señor me dijo: “Los profetas profetizan mentira en Mi nombre. Yo no los he enviado, ni les he dado órdenes, ni les he hablado. Ellos les están profetizando visiones falsas, adivinaciones, vanidades y engaños de sus propios corazones.

15 З атова така казва Господ: За пророците, които пророкуват в Моето име, без да съм ги изпратил, а които казват: Меч и глад няма да има в тази страна, - с меч и глад ще бъдат изтребени тези пророци.

Por tanto, así dice el Señor: ‘En cuanto a los profetas que profetizan en Mi nombre sin que Yo los haya enviado, y que dicen: “No habrá espada ni hambre en esta tierra,” a espada y de hambre esos profetas perecerán.’

16 А народът, на който те пророкуват, ще бъдат изхвърлени от йерусалимските улици, загинали от глад и меч; и няма да има кой да ги заравя - тях и жените им, синовете и дъщерите им; защото ще излея върху тях собственото им зло.

También el pueblo a quien profetizan estará tirado por las calles de Jerusalén a causa del hambre y de la espada. No habrá quien los entierre a ellos, ni a sus mujeres, ni a sus hijos, ni a sus hijas, pues derramaré sobre ellos su maldad.

17 И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем, без да престанат; защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.

“Tú les dirás esta palabra: ‘Que viertan lágrimas mis ojos noche y día, Sin cesar, Porque con gran quebranto ha sido quebrantada la virgen hija de mi pueblo, De una herida muy dolorosa.

18 А ко изляза на полето - ето убитите с меч! А ако вляза в града - ето изнемощелите от глад. Дори пророкът и свещеникът обходиха земята, но не знаят какво да се направи.

Si salgo al campo, Veo muertos a espada; Y si entro en la ciudad, Hay enfermedades por el hambre. Porque tanto el profeta como el sacerdote Andan errantes en una tierra que no conocen.’”

19 О тхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил и няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време за изцеление, но, ето, смущение!

¿Has desechado por completo a Judá, O ha aborrecido Tu alma a Sion? ¿Por qué nos has herido sin que haya curación para nosotros ? Esperábamos paz, pero no vino ningún bien; Tiempo de curación, pero sobrevino terror.

20 П ризнаваме, Господи, нечестието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили пред Тебе.

Reconocemos, oh Señor, nuestra impiedad, La iniquidad de nuestros padres, pues hemos pecado contra ti.

21 З аради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол; спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

No nos desprecies, por amor a Tu nombre, No deshonres el trono de Tu gloria; Acuérdate, no anules Tu pacto con nosotros.

22 М ежду идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, Господи, Боже наш? Затова Тебе чакаме, защото Ти си сторил всичко това.

¿Hay entre los ídolos (las vanidades) de las naciones alguien que haga llover? ¿O pueden los cielos solos dar lluvia? ¿No eres Tú, oh Señor, nuestro Dios ? En Ti, pues, esperamos, Porque Tú has hecho todas estas cosas.