1 ( По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

Oh Señor, Dios de mi salvación, De día y de noche he clamado delante de Ti.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

Llegue mi oración a Tu presencia; Inclina Tu oído a mi clamor.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

Porque mi alma está llena de males, Y mi vida se ha acercado al Seol.

4 П ричисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

Soy contado entre los que descienden a la fosa; He llegado a ser como hombre sin fuerza,

5 и зхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

Abandonado entre los muertos; Como los caídos a espada que yacen en el sepulcro, De quienes ya no Te acuerdas, Y que han sido arrancados de Tu mano.

6 С пуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

Me has puesto en la fosa más profunda, En lugares tenebrosos, en las profundidades.

7 Н атегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

Ha reposado sobre mí Tu furor, Y me has afligido con todas Tus olas. (Selah)

8 О тдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

Has alejado de mí mis amistades, Me has hecho objeto de repugnancia para ellos; Encerrado estoy y no puedo salir.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

Han languidecido mis ojos a causa de la aflicción; Oh Señor, cada día Te he invocado, He extendido mis manos hacia Ti.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

¿Harás maravillas a los muertos? ¿Se levantarán los muertos y Te alabarán ? (Selah)

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

¿Se hablará de Tu misericordia en el sepulcro, Y de Tu fidelidad en el Abadón (lugar de destrucción)?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

¿Se darán a conocer Tus maravillas en las tinieblas, Y Tu justicia en la tierra del olvido?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

Pero yo, a Ti pido auxilio, Señor, Y mi oración llega ante Ti por la mañana.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

¿Por qué, Señor, rechazas mi alma ? ¿ Por qué escondes de mí Tu rostro ?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

He estado afligido y a punto de morir desde mi juventud; Sufro Tus terrores, estoy abatido.

16 Г невът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

Sobre mí ha pasado Tu ardiente ira; Tus terrores me han destruido.

17 К ато води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

Me han rodeado como aguas todo el día; A una me han cercado.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Has alejado de mí al compañero y al amigo; Mis conocidos están en tinieblas.