1 ( По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

Oh Jehová, Dios de mi salvación, Día y noche clamo delante de ti.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

Llegue mi oración a tu presencia; Inclina tu oído a mi clamor.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

Porque mi alma está hastiada de males, Y mi vida cercana al Seol.

4 П ричисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

Soy contado entre los que descienden al sepulcro; Soy como hombre sin fuerza,

5 и зхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

Abandonado entre los muertos, Como los pasados a espada que yacen en el sepulcro, De quienes no te acuerdas ya, Y que fueron arrebatados de tu mano.

6 С пуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

Me has puesto en el hoyo profundo, En tinieblas, en lugares profundos.

7 Н атегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

Sobre mí reposa tu ira, Y me has afligido con todas tus ondas. Selah

8 О тдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

Has alejado de mí mis conocidos; Me has puesto por abominación a ellos; Encerrado estoy, y no puedo salir.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

Mis ojos enfermaron a causa de mi aflicción; Te he llamado, oh Jehová, cada día; He extendido a ti mis manos.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

¿Manifestarás tus maravillas a los muertos? ¿Se levantarán los muertos para alabarte? Selah

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

¿Será contada en el sepulcro tu misericordia, O tu verdad en el Abadón?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

¿Serán reconocidas en las tinieblas tus maravillas, Y tu justicia en la tierra del olvido?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

Mas yo a ti he clamado, oh Jehová, Y de mañana mi oración se presentará delante de ti.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

¿Por qué, oh Jehová, desechas mi alma? ¿Por qué escondes de mí tu rostro?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

Yo estoy afligido y menesteroso; Desde la juventud he llevado tus terrores, he estado medroso.

16 Г невът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

Sobre mí han pasado tus iras, Y me oprimen tus terrores.

17 К ато води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

Me han rodeado como aguas continuamente; A una me han cercado.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Has alejado de mí al amigo y al compañero, Y a mis conocidos has puesto en tinieblas.